Тя се обърна към него с разкривено лице.
— Нека да ти кажа нещо, Уесли — започна тя със същия съскащ шепот. — Току-що видях най-отвратителното нещо в живота си. Онази малка проститутка. Кой я вкара в стаята — ти ли? Кой щеше пръв да легне с нея — ти или войникът? — В гнева си тя забрави много от набожните евфемизми, с които речникът й изобилстваше. — Да направиш такова нещо в деня, в който сме изпратили сина на семейството да почива в мир, след като е дал живота си за страната. Ако кажа на мистър Крейлър какво се върши в къщата му, ще те напердаши с бейзболната бухалка.
— Няма да ти обяснявам нищо, мамо — отговори Уесли. — Но можеш да кажеш на мистър Крейлър, че само ако се опита с пръст да ме докосне, ще го убия.
Тя отстъпи назад, сякаш я бе ударил.
— Чух какво каза. Каза, че ще го убиеш, нали?
— Точно така казах — потвърди Уесли.
— Ти имаш душа на убиец! Трябваше да те оставя да изгниеш в онзи френски затвор! Там ти е мястото!
— Я си припомни фактите — грубо каза Уесли. — Ти нямаш нищо общо с освобождаването ми от затвора. То се дължи на чичо ми.
— Нека тогава чичо ти да си носи последиците — пристъпи Тереза напред с разкривено лице. — Аз направих всичко, каквото можах, и се провалих. — Тя внезапно се наведе, хвана пениса му през панталоните и ожесточено го дръпна. — Искам да го отрежа!
Уесли сграбчи китката й и грубо я отблъсна:
— Ти си луда, мамо, знаеш ли това?
— Искам да напуснеш тази къща още сега. Завинаги — извика майка му.
— Това е добра идея. Отдавна беше време — каза той.
— И искам да те предупредя — продължи тя, — че моят адвокат ще направи всичко възможно, за да не получиш нито цент от мръсните пари на баща си. С твоето поведение всеки съдия лесно ще се убеди, че няма никакъв смисъл да предоставя цяло състояние в ръцете на един отявлен убиец. Върви, махай се оттук, иди при твоите проститутки и хулигани. Баща ти ще се гордее с теб.
— Дано се задавиш с тия пари — каза Уесли.
— Това ли са последните ти думи към майка ти? — мелодраматично попита тя.
— Да. Това са. — Той я остави посред всекидневната да диша хрипливо, сякаш всеки момент щеше да получи сърдечна криза. Влезе в стаята, си без да чука. Дорис я нямаше, но Хийли, все още гол от кръста нагоре, беше полегнал на леглото и пушеше.
— Ама че свинщина, тая жена нахлу в най-неподходящия момент — каза той.
— Да. — Уесли взе да събира нещата си в една малка чанта.
Хийли го загледа с любопитство.
— Къде си тръгнал, приятел?
— Все някъде. Махам се оттук — отговори Уесли.
Погледна в портфейла си, за да провери там ли е списъкът с имената, които събираше, откакто излезе от затвора. Винаги криеше портфейла си, за да не го намери майка му.
— Посред нощ? — изуми се Хийли.
— На мига.
— Не те обвинявам — каза Хийли. — Като си представя само какво щастие ще цари утре на закуска. — И се разсмя. — Следващия път, като ме изпратят да придружавам ковчег, първо ще поискам пълни сведения за семейството. А ти ако някога попаднеш в Александрия, обади ми се.
— Добре — отвърна Уесли и се огледа да види дали не е забравил нещо важно. Нямаше нищо. — Довиждане, Хийли — каза той.
— Довиждане, приятел. И не забравяй какво ти казах за Париж. — Хийли изтърси пепелта от цигарата на пода.
— Няма да забравя. — Вдигнал ципа на старото си яке да го пази от нощния студ, той безшумно излезе от стаята, спусна се по тъмните стълби и напусна къщата.
И докато крачеше по ветровитата тъмна улица, понесъл малката чанта, си припомни думите на баща си, че един от най-прекрасните дни в живота му е бил денят, когато си дал сметка, че вече не мрази майка си. Но това ми отне много време, бе казал баща му.
И на сина ще отнеме много време, помисли си Уесли.
Един ден по-късно той пристигна в Чикаго. Предната нощ бе прекарал една денонощна закусвалня в предградията на Индианаполис и чу някакъв шофьор на камион да разправя на момичето зад щанда, че пътува за Чикаго. Чикаго, каза си Уесли, не е по-лош град от другите градове за едно ново начало, независимо с какво ще се заема, и попита шофьора дали ще го вземе със себе си. На шофьора му беше приятно да си правят компания и като се изключи необходимостта да изслушва оплаквания от неприятностите, които му създавала седемнайсетгодишната му дъщеря у дома в Ню Джърси, пътуването мина леко и удобно.
Шофьорът го свали близо до Ригли Фийлд и, като прегледа списъка с адресите, Уесли се спря на адреса на Уилям Абът. Все с някого трябва да за почна, каза си той и отиде на посоченото място. Беше обедно време, но Абът го посрещна по пижама и измачкан хавлиен халат в мизерно едностайно жилище, претъпкано с бутилки, вестници, термоси за кафе и смачкани листове около пишещата машина.