— Най-добре си спомням деня, когато трябваше да тренирам с един от членовете на клуба — каза Агостино, седнал пред бирата в дъното на тъмния бар, — беше едър мъж, млад, двайсет и пет, двайсет и шест годишен, от стар, гаден бостънски род — омразата ясно се долавяше в гласа му и в свирепия поглед на черните като въглен сицилиански очи. — Беше спечелил някакъв скапан колежански шампионат, хубаво момче, казваше се Грийнинг, помня му името и до ден-днешен; Грийнинг смяташе, че е страхотен, като си сложи ръкавиците, а аз по онова време вече не бях във форма; тоя мръсник гледаше винаги студено и надменно и с такава сила ми нанесе аперкот, че си помислих дали не ми е счупил челюстта. Бях настинал този ден, не можех да дишам, а във физкултурния салон човек трябваше не да се бие с членовете на клуба, а да ги гали с перце, защото не дай боже да рукнеше кръв от красивите им аристократични носове, изхвърляха те, преди да успееш да си отвориш устата, само че тоя мръсник ме размаза, зъбите ми се разклатиха, устата ми се напълни с кръв, не можех да дишам, а той щеше да отиде после на бара и да си прави смях с мене пред ония превзети пикльовци, дето смучат кръвта на бедните, големи мръсници са! — Агостино поклати глава, тънките косъмчета по плешивото му теме се залюляха, той вдигна ръка и опипа костеливата си челюст, сякаш още проверяваше дали е счупена.
Хрипливият, гневен старчески глас притихна. Уесли го гледаше и просто не можеше да си представи какъв е бил като млад, как се е движел леко по ринга, как е нанасял и получавал удари. Наблюдаваше как Агостино шумно отпива от бирата и си каза, че е сигурен в едно — не искаше никога да остарява толкова много.
— След това обаче беше истинско удоволствие — продължи Агостино. — Грийнинг се нацупи, понеже не можа да си направи тренировката, каза, че нямало никакъв смисъл да се съблича, и попита баща ти иска ли да си премерят силите в един рунд. Дадох знак на баща ти да приеме и му завързах ръкавиците. Честна дума ти казвам, момче, това беше радост за очите. Тоя аристократичен, колежански фукльо не можа да стресне баща ти, макар че отначало му нанесе няколко истински силни удара по главата, след което обаче Томас му видя сметката. Направо го смаза — нито направиха почивка след първия рунд, нито си поеха дъх, само се нападаха един друг. По едно време помислих, че баща ти си отмъщава за мен, за целия ми скапан живот. Най-сетне му нанесе удара, който бележеше началото на края; аристократичната бостънска издънка взе да гледа с невиждащ поглед и да се движи в кръг като пияна. Том беше готов да нанесе и последния решителен удар, но аз се намесих и прекратих тренировката. За Том не се тревожех, той знаеше какво прави, но аз трябваше да си пазя службата. Мистър Грийнинг се съвзе, цялото му гадно лице на харвардски възпитаник беше омазано с кръв. Излезе от салона, без изобщо да благодари. Баща ти нямаше никакви съмнения. „Отиде ми службата“, каза той. „Сигурно така ще стане, отвърнах му аз. Но си струваше. Заради мен.“ — Агостино весело се разсмя при спомена за този прекрасен миг. — Четири дни по-късно ми наредиха да го уволня. Спомням си, че последното нещо, което му казах, беше: Никога не се доверявай на богатите. — Той погледна часовника над бара. — Ще трябва да тръгвам. Хубаво направи, че дойде да се видим, синко. Благодаря за бирата. — Взе униформената си фуражка, която бе оставил на бара, и внимателно я нагласи на главата си. Беше му голяма и под нея бледото, костеливо лице изглеждаше като лице на гладуващо дете. Тръгна да си върви, но спря и се върна: — Ще ти кажа нещо, синко: има много хора, които ми се искаше да видя мъртви преди баща ти.
Прегърбен и схванат от артрит, той се затътри към вратата, за да заеме мястото си на рецепцията в клуба: там щеше да раздава пощата и отдаден на сицилиански мечти за отмъщение и смърт, да се смее угоднически на шегите на господата до края на дните си.
Когато Уесли се върна в Ню Йорк вечерта, Алис видя, че е прекарал деня по-различно, отколкото при Бойлан в Порт Филип.
— Този приятел Агостино — започна той, докато й помагаше в кухнята да приготвят вечерята, което се изразяваше главно в слагане на чинии и прибори — е страхотен, изумителен старец. Наистина си струваше да отида при него. — И й разказа всичко, което бе запомнил от думите на стария боксьор.
Тя го караше да повтаря цели изречения — „използвай неговите думи, ако можеш, Уесли“, — сякаш се опитваше да ги запамети, да улови интонацията в гласа на човека, ритъма на речта му, да си представи как точно е изглеждал.
— В родната Сицилия сигурно е щял да опожарява ниви и да отвлича девойки. Горкият човек, да стои в Бостън и да раздава пощата — каза тя и добави: — Днес получих в службата новини за тебе. Бях писала писмо до един журналист в Елизиум, Охайо, който от време на време ни сътрудничи, когато се случи нещо интересно в този край на страната. Мисля, че е открил онази „Клотилд“, на баща ти.
— Как е успял, дявол да го вземе? — смая се Уесли, макар че след като Алис бе открила Доминик Джоузеф Агостино, той не виждаше как някой би могъл да се изплъзне от „Тайм“, ако списанието реши да го засече.
— Изглежда, в Елизиум е имало доста скандален развод преди години — предположи Алис. — Един уважаван гражданин на име Харолд Джордах — името, вярвам, ти е познато? — усмихна се тя над чинията със студени закуски.
— О, хайде, продължавай — подкани я той.
— Та, съпругата му завела дело за развод, защото го хванала в леглото с прислужницата. В Елизиум, Охайо, се вдигнал голям шум и нашият сътрудник, казва се Фаръл и ако имаш време, можеш да му се обадиш, е отразявал събитието в местния вестник, Фаръл разправя, че съпругата си осигурила голяма сума пари, къща, половината от семейния бизнес плюс издръжка и наказала с публично презрение една жена. И всичко това в някакво си благочестиво градче Елизиум! Досещаш ли се как се казва жената, хваната flagrante delicto?
— Ти ми кажи — отвърна Уесли, макар че се досещаше за името, както и за значението на flagrante delicto.
— Клотилд — извика победоносно Алис. — Клотилд Девро. Държи пералня на същата улица срещу редакцията на Фаръл. Записала съм адреса й. Как ти се струва?
— Утре тръгвам за Охайо — отсече Уесли.