— Това не ме засяга, нито мен, нито баща ми — отвърна Уесли.
— Странно нещо са хората — каза Клотилд. — Никога не знаеш как ще реагират — въздъхна тя. — Една жена не може да живее сама. Аз поне не мога. Но живея два живота — единия с мъж, който всяка вечер се връща вкъщи, сяда да си чете вестника и да си пие бирата, без много-много да приказва, а другия — със спомените за онези прекрасни дни с едно буйно момче, когато бях по-млада. Трябва да ти кажа, Уесли, че баща ти беше най-внимателният и най-нежният мъж, който една жена може да се надява, че ще срещне на този свят. А имаше толкова мека кожа, като коприна, опъната по младите му мускули. Нали не се сърдиш, че говоря така?
— Напротив, искам да го чуя — каза Уесли и усети, че очите му се наливат със сълзи не заради себе си, не заради мъртвия си баща, а заради тази мургава като индианка възрастна жена с широки рамене, която цял живот е работила и изпитвала само разочарования.
— Искаш ли да пиеш вино на вечеря? — попита Клотилд.
— Не бих отказал една чаша. Доста дълго съм живял във Франция — отвърна Уесли.
— Ще се отбием в магазина — каза весело Клотилд — и ще купим една бутилка прекрасно червено вино, за да отпразнуваме идването на красивия син на моята любов, посещението му при една стара жена. Франк, така се казва моят човек от мебелната фабрика, днес по този случай няма да пие бира.
Алис му съобщи, че Шулц, някогашният менажер на баща му, се намира в Еврейския дом за възрастни хора в Бронкс.
— Онзи дебел старец в салона, дето седи с шапка и палто, сякаш се кани да излиза — каза санитарят на Уесли. — Само че никога не излиза. Седи така по цял ден, всеки ден, и никога нищо не казва. Не знам дали ще иска да говори с теб. С никого не говори.
Уесли прекоси голия салон, където един ужасно дебел човек, едва напъхал се в костюма и палтото си, нахлупил на главата си бомбе, с лице, губещо се в необятните гънки на плътта, седеше на дървен стол с права облегалка, вперил поглед в отсрещната стена, с полузатворени очи, и тежко сумтеше.
— Мистър Шулц, може ли да поговорим малко? — обади се Уесли.
Сбръчканите клепачи на дебелия човек тежко се вдигнаха и очите бавно се извърнаха към Уесли, а главата с бомбето остана неподвижна.
— Какво значение има за теб дали съм Шулц, или не съм Шулц? — каза дебелият човек. Имаше гърлен глас и като говореше, изкуствените му челюсти потракваха.
— Казвам се Уесли Джордах — представи се Уесли. — Преди много години сте били менажер на баща ми. Том Джордан.
Очите бавно се върнаха към първоначалното си положение и се спряха на ронещата се мазилка от стената в коридора.
— Том Джордан — повтори дебелият човек. — Не позволявам в мое присъствие да се споменава това име. Чух, че са го убили. Може и да си му син, но не се надявай старият Шулци да каже, че много му е мъчно за него. Той можеше да стигне далеч, но си проигра шанса. След всичко, което направих за него, взе, че се запиля за две седмици с някаква английска проститутка, и през цялото това време яде и пи като свиня. Въпреки че се провали, пак му намерих работа в Лас Вегас. Получаваше по петдесет долара на ден като спаринг-партньор на Фреди Куейлс, а той беше момче на място, единственият шанс в целия ми скапан живот да бъда менажер на шампион, обаче какво мислиш направи Том — залюби се с жената на Куейлс и когато Куейлс отиде при него да му иска сметка, той за малко не го уби. След това Куейлс вече и с пеленаче на можеше да се бие. И ако не бях съжалил твоя загубен баща и не му бях дал колата си да се измъкне от Вегас, тълпата щеше да го разкъса на парчета. Нищо свястно не е свършил баща ти, момче, в това можеш да си сигурен, само в хотелската стая нямаше равен на себе си. Ако искаш да се биеш за пари обаче, трябва да го правиш на ринга в присъствието на рефер. Тоя негодник, баща ти, щеше да е световен шампион, ако го бяха оставили да се подвизава из хотелските стаи. Моят единствен шанс беше Фреди Куейлс, той се движеше като танцьор на ринга, но една курва го съсипа. А щом искаш да чуеш за баща ти, ще ти кажа за него, че заради оная работа сам се провали.
— Но вие сте го познавали и преди това — каза Уесли, — нали е имало и други неща…
— Заради оная работа се провали — повтори дебелият човек, потраквайки с изкуствените си челюсти, и се загледа право пред себе си. — Казах, каквото имах да казвам. А сега се разкарай оттук, аз съм зает човек.
Уесли понечи да каже още нещо, но разбра, че няма смисъл. Сви рамене и излезе, а старият човек с палтото и бомбето на главата продължи да гледа втренчено стената.