— Щях да му кажа: «Като на лекар.»
— «За да станеш какъв?»
— Лекар.
— Ако си наумеше да отидеш при аргивеца Поликлет* или при атинянина Фидий7 и да им платиш възнаграждение за себе си и някой те попиташе: «Като на какви имаш ти намерение да платиш тези пари на Поликлет и Фидий ?», какво щеше да му отговориш ?
— Щях да му отговоря: «Като на скулптори.» 'и — «За да станеш ти самият какъв?»
— Явно скулптор.
— Добре — рекох аз. — А сега ти и аз ще отидем при Протагор и ще бъдем готови да платим възнаграждение за теб, ако парите ни стигнат и го склоним с тях, ако не — да похарчим и парите на нашите приятели. И така, ако някой би ни видял, че проявяваме толкова голяма ревност в това и би ни попитал: «Кажете ми, Сократе и Хипократе, като на какъв човек имате намерение да платите на Протагор?» — какво бихме му отговорили? Как чуваме да наричат Протагор, също както Фидий — скулптор или Омир — поет? Как чуваме да наричат съответно Протагор?
— Наричат го софист, Сократе.
— Следователно ние ще отидем и ще му платим като на софист ?
— Да, разбира се.
— А ако той би те попитал и това: «За да станеш какъв, ти самият отиваш при Протагор?»
Той се изчерви — денят вече се показваше, така че можеше да се забележи — и ми каза:
— Ако случаят е подобен на по-горните, явно ще стана софист.
— А ти, в името на боговете, не би ли се срамувал пред гърците да се представиш като софист?
— Да, Сократе, в името на Зевс, ако трябва да кажа това, което мисля.
— Но впрочем, Хипократе, ти може би схващаш, че твоето образование при Протагор ще бъде подобно на това, което си получил от учителите си по писане, музика и гимнастика? Ти си учил всеки един от тези предмети не за да ти стане занаят, но заради културата ти, както прилича на един обикновен гражданин и свободен човек.
— И аз повече от тази страна виждам образованието, получавано при Протагор.
Какво представлява софистът?
— И така, знаеш ли какво мислиш да правиш сега, или не ти е ясно? — продължих аз.
— По отношение на какво?
— Че искаш да предоставиш грижата за твоята душа на един, както ти казваш, софист. Но що е собствено софист, аз бих се учудил, ако знаеш. Ако не знаеш това, ти не знаеш на какъв човек поверяваш душата си, нито дали за добро или за лошо.
— Мисля, че зная — възрази той.
— Казвай тогава — какво мислиш, че е софистът?
— Според мен, както показва името му8, той е този, който владее знанието.
— Добре, но това може да се каже и за художниците и архитектите, че и те владеят знанието. Но ако някой би ни попитал: «Коя именно област на знанието владеят художниците?», ние бихме му отговорили: «В изработването на образите» — и така нататък по този начин. А ако някой би ни задал въпроса: «Каква област на знанието владее софистът?», какво бихме му отговорили? В каква работа той е сведущ?
— Какво бихме казали, Сократе, освен че знае да направи някого изкусен да говори.
— Може би ние бихме казали нещо вярно, но все пак то не е достатъчно, понеже отговорът ни предизвиква един друг въпрос: за какво да говори може да направи софистът някого изкусен? Учителят по музика например прави някого изкусен да говори за това, което той самият знае, именно за изкуството да се свири на китара. Не е ли така?
— Да.
— Добре. А софистът за какво да говори прави някого способен? Не е ли явно, че за това, което той знае.
— Така изглежда.
— А какво е това, което самият софист знае и което той научава ученика си да знае?
— Кълна се в Зевс, не знам вече какво да ти отговоря.
След това аз подхванах:
— Е, какво? Знаеш ли на каква опасност отиваш да изложиш душата си? Ако трябваше да повериш някому тялото си с риск да стане добро или лошо, дълго щеше да обмисляш дали трябва да го повериш, или не. Ти щеше да повикаш приятелите и близките си, за да се посъветваш с тях, и щеше да размисляш доста дни. А когато се касае за нещо повече от тялото ти — за душата ти, от която зависи цялото ти щастие или нещастие според това дали тя е добра или лоша, в този случай ти не се съветваш нито с баща си, нито с брат си, нито с нас, твоите приятели, дали трябва да я повериш, или не на този току-що пристигнал чужденец, но щом снощи си чул, както ни казваш, още по тъмно идеш тази сутрин, без да размислиш, без да поискаш съвет дали трябва да повериш себе си на него, или не. Ти си готов да похарчиш и твоите пари, и парите на приятелите си, понеже вече си решил, че трябва да станеш неотлъчен ученик на Протагор, когото не познаваш, както казваш, нито някога си говорил с него, наричаш го софист, а е ясно, че не знаеш какво е софист, на какъвто смяташ да се повериш.