Той ме изслуша и след това ми каза:
— От това, което казваш, изглежда, че е така, Сократе.
— Впрочем, Хипократе, софистът не е ли като някакъв търговец на едро или продавач на дребно на стоки, с които душата се храни? На мене поне ми се струва, че нещо такова.
— Но с що се храни душата, Сократе?
— Без съмнение със знания — отвърнах аз. — Да не се оставяме, приятелю, софистът да ни излъже с хвалбите си за това, което продава, както търговците на едро и дребно за храните за тялото ни. Понеже те самите не знаят коя от стоките, които карат, е добра или лоша за здравето, хвалят всичко, което продават, а и техните купувачи също не знаят, освен ако се случи някой да е учител по гимнастика9 или лекар. Така и тези, които разнасят по градовете своите знания и ги продават на едро или дребно на желаещите, хвалят всичко, което продават, без може би някои от тях да знаят, драги ми, кое от това, което продават, е добро или лошо за душата, а толкова разбират и техните купувачи, освен ако се случи някой да е лекар на душата. Следователно, ако ти в случая познаваш какво от тези неща е добро или лошо, можеш със сигурност да купуваш знание както от Питагор, така и от който и да е друг. Ако не — внимавай, драги ми приятелю, да не би да рискуваш на комар най-скъпите си неща. Понеже при купуването на знания несъмнено рискът е много по-голям, отколкото при купуването на храни, тъй като храните и питията, купени от търговеца на едро или дребно, можеш да ги оставиш в къщи, да повикаш този, който разбира, и да се посъветваш кое може да се яде и пие и кое не, по колко и кога. Така че при тяхното купуване опасността не е голяма. А знанията е невъзможно да ги отнесеш в съд, но след като си платил цената, по необходимост ги приемаш в самата си душа и веднъж усвоени, ти си отиваш било с вреда, било с полза. Следователно нека разгледаме това с по-възрастните от нас, понеже ние сме още млади да разрешим един толкова важен въпрос. Впрочем сега, както сме се захванали, да идем и чуем този човек, а после ще споделим това и с други, понеже там не е само Протагор, но и Хипий от Елида, а мисля, че и Продик от Кеос, а и мнозина други учени хора.
Част първа
В дома на Калий
Като взехме това решение, тръгнахме. Когато дойдохме до пътната врата, се спряхме, за да довършим разговора си върху една мисъл, която ни дойде по пътя. За да не го оставим недовършен, преди да влезем, ние се спряхме да поговорим до входа, докато дойдохме в съгласие. Изглежда, вратарят — някакъв евнух — ни слушал, а може би и поради многото софисти беше зле разположен към тези, които идваха в къщата, та при нашето почукване той отвори и като ни видя, каза: «А, някакви софисти! Не е свободен!» И същевременно затръшна с две ръце вратата, колкото имаше сила. Ние почукахме отново, но той в отговор ни каза, без да отваря: «Абе хора, не чухте ли, че не е свободен?» — «Но, драги, казах, ние не сме дошли при Калий, нито пък сме софисти. Бъди спокоен: ние дойдохме с желание да видим Протагор. Съобщи вътре.» Най-после с голяма мъка той ни отвори вратата.
Като влязохме, ние заварихме Протагор да се разхожда в колонадата, придружен от една страна от Калий, сина на Хипоник10, и от брат му по майка Парал, сина на Перикъл, и от Хармид, сина на Главкон, а от другата — от другия Периклов син Ксантип, от Филипид, сина на Филомел, и от Антимойр Мендееца, който се ползуваше с най-добро име между учениците на Протагор и изучаваше софистиката, за да я упражнява по-късно като занаят. След тях вървяха други и слушаха разговора им, в по-голямата си част чужденци, които Протагор води от всички градове, през които минава, очаровайки ги с гласа си като Орфей, а те под обаянието на гласа му го следваха. Но в този хор имаше и тукашни люде. При вида на този хор аз изпитах голямо удоволствие как хубаво се пазеха тези, които бяха отзад, да не се изпречат пред Протагор и всеки път, когато той се обръщаше заедно с придружаващите го от двете му страни, тези, които слушаха отзад, се разделяха в хубав ред на две, заобикаляха и заставаха пак отзад по най-хубав начин.
«След него аз познах», както казва Омир11, Хипий от Елида, седнал на един висок стол в срещуположната колонада. Около него седяха на скамейки Ериксимах, синът на Акумен, Федър от Меринунт и Андрон, синът на Ан-дротион; между чужденците имаше и негови съграждани и други някои. Изглеждаше, че те задаваха на Хипий въпроси върху природата и върху някои астрономически проблеми, а той от високия стол отговаряше на всеки от тях и даваше обяснение на въпросите им.