«Освен това видях Тантал», понеже в Атина се намираше и Продик от Кеос. Той беше в някакво помещение, което преди това служело за хамбар на Хипоник, но сега Калий, поради многото гости, които бяха отседнали у него, го беше изпразнил и обърнал в стая за гости. Та Продик Още лежеше, покрит с някакви кожи и завивки, и
то, както ми се стори, твърде много. В близките до него легла се бяха разположили Павзаний от дема Керамейс и с него едно още много младо момче, по мое мнение много надарено по природа и с извънредно красива външност. Мисля, чух, че името му е Агатон, и не бих се учудил, ако се окажеше да е любим на Павзаний. Беше този младеж, двамата Адейманти, синът на Кепис и синът на Левколофид и някои други. Отвън не ми беше възможно да разбера за какво разговарят, макар че имах много голямо желание да чуя Продик — той ми се струваше извънредно учен и божествен човек, — но басовият тон на гласа му произвеждаше в стаята някакво глухо бръмчене и правеше думите му неясни.
Едва-що бяхме влезли, след нас пристигна хубавият Алкивиад, както ти казваш и с което и аз съм съгласен, и Критий, синът на Калайсхрос.
И така, когато влязохме, ние се помаяхме още малко и след като разгледахме всичко това, отидохме при Протагор и аз му казах:
— Протагоре, аз и Хипократ — този, който е с мене — дойдохме при теб.
— Искате да говорите с мен насаме— попита той — или в присъствието на другите?
— На нас ни е безразлично — отвърнах аз. — След като чуеш за какво сме дошли, сам реши.
— И така, за какво именно сте дошли?
— Хипократ е мой съгражданин, син на Аполодор, от голямо и богато семейство, а сам той, мисля, по дарби може да съперничи на своите връстници. Доколкото разбирам, той иска да стане прочут в града и мисля, че може да постигне това най-вече, ако те има за учител. И така, виж дали трябва да разговаряш за това с нас насаме или пред другите.
— Ти правилно имаш грижа за моите интереси, Сократе. Защото, когато някой чужденец отива в големи градове и в тях убеждава най-добрите младежи да престанат да посещават другите — и техни съграждани, и чужденци, и по-възрастни, и по-млади, — а да посещават само него, понеже при него ще станат по-добри, той трябва да бъде особено внимателен, тъй като поради тези му постъпки се създават немалки зависти и всякакви други вражди и интриги.
Аз твърдя, че софистическото изкуство е древно, но че тези от старите, които са се занимавали с него, са се страхували от омразата, която то предизвиква, и затова са му давали друг вид и са го прикривали, едни под формата на поезия, както Омир, Хезиод и Симонид, други под формата на религиозни тайнства и оракули, както Орфей, Музей и другите като тях, а пък някои, както схващам, и под формата на гимнастика, както Ик от Тарент и в наше време този софист, който не пада по-долу от никого, Херодик селимбриецът, но по произход от Мегара. Вашият съгражданин Агатокъл, който е голям софист, го прикриваше под формата на музика, също както Питаклид от Кеос12 и много други. Всички те, както казвам, страхувайки се от завист, са се прикрили с облеклото на тези изкуства. Аз обаче в това не съм съгласен с тях, понеже мисля, че съвсем не са постигнали това, което са искали, не са се скрили от тези, които имат властта в градовете и заради които са именно тези външни форми, тъй като народът, така да се каже, не разбира нищо, но слави това, което те му препоръчват. А да се опиташ да избягаш и да не можеш, но да те открият, е страшна глупост и това по необходимост предизвиква още по-голяма омраза, понеже освен другото такъв човек го смятат и за измамник. Затова аз съм тръгнал по съвършено противоположен път— признавам, че съм софист и че възпитавам хора, и мисля, че моята предпазливост е много по-добра от тяхната и че признаването е много по-добро от отричането. Освен това аз вземам и други предпазни мерки, така че с божа воля поради моето признание, че съм софист, да не изпитам нищо страшно. Всеки случай аз упражнявам тази професия вече много години, понеже и възрастта ми е доста голяма — от всички ви няма нито един, на когото според възрастта ми аз не бих могъл да не бъда баща. Така че на мене ми е много по-приятно, ако нямате нищо против, да говоря върху тези въпроси пред всички тук присъствуващи. Понеже подозирах, че иска да се покаже пред Продик и Хипий и да се поперчи, че сме дошли като негови почитатели, аз му казах:
— А защо не повикаме и Продик, Хипий и техните събеседници да чуят разговора ни?