Выбрать главу

— Много хубаво — отговори Протагор.

— Какво ще кажете — да направим ли едно заседание, за да може да разговаряте седнали? — обади се Калий.

Това се прие и всички ние от радост, че ще чуем уче-

ни мъже, взехме от своя страна скамейки и легла и се настанихме до Хипий, понеже там се намираха тези ска­мейки по-рано. Между това Калий и Алкивиад дойдоха с Продик, когото бяха вдигнали от леглото, както и негови­те приятели. След като всички насядахме, Протагор за­почна:

Предметът на обучението на Протагор

Понеже и другите са тук, сега би могъл да кажеш, Сократе, за какво ми спомена преди малко във връзка с този младеж. Аз отговорих:

— Аз започвам, Протагоре, както и току-що бях за­почнал, с това, защо дойдохме. Хипократ, ей това е той, има желание да те посещава и би му било приятно да уз­нае каква полза ще има, ако ти стане ученик. Толкова ни е думата.

Протагор подхвана така:

— Младежо, ако идваш при мен да се учиш, в деня, който би прекарал с мен, ти ще си отидеш у дома по-до­бър, а същото и следния ден и всеки ден постоянно ще на­предваш в твоето усъвършенствуване.

При тези думи аз казах:

— Протагоре, ти не казваш нищо особено, напротив — нещо обикновено, понеже и ти, макар и да си на такава възраст и с такива знания, ако някой те научеше нещо, което в случая не знаеш, би станал по-добър. Не по този начин, а ето как. Ако например Хипократ внезапно би променил намерението си и би поискал да посещава този млад човек, който отскоро е тук, Зевскип13 от Хераклея, би отишъл при него, както сега при теб, и би чул от него същия отговор, който и ти му даваш, че посещавайки го всеки ден, ще става по-добър и ще напредва, и би го по­питал: «В какво казваш, че ще стана по-добър и в какво ще напредвам?», Зевксип би му отговорил: «В художест­вото.» Ако би посетил Ортагор14 тиванеца и би чул от него същия отговор, както от теб, и би го попитал в какво при всекидневното учене при него ще става с нещо по-добър, той би му отговорил: «В изкуството да свириш на флейта.» По този начин и ти отговори на този младеж и

на мен, който ти задавам въпроса вместо него: ако Хипо­крат посещава Протагор, в деня, в който бъде с него, той ще си отиде вече по-добър, а и всеки следващ ден ще на­предва — в какво именно, Протагоре? На този мой въпрос Протагор отвърна: — Ти задаваш добър въпрос, Сократе, а аз с радост отговарям на тези, които задават добри въпроси. Ако Хи­пократ дойде при мен, с него няма да стане това, което би станало при някой друг софист. Понеже другите софисти съсипват младежите: насила им натрапват да изучават тясно свързани със занаятите науки, от които те бягат, аритметика, астрономия, геометрия, музика — същевре­менно той погледна към Хипий, — докато, ако дойде при мен, ще научи единствено това, за което е дошъл. Моята наука е благоразумие при собствените работи, за да може да управлява най-добре собствената си къща, а при об­ществените работи да може с най-голямо умение да ги ръ­ководи както с дела, така и с думи.

— Добре ли те разбирам? Струва ми се, че ти говориш за държавническото изкуство15 и уверяваш, че създаваш добри граждани.

— Точно това е професията, която упражнявам, Сократе.

Дали добродетелта може да се изу­чава? Противоположните схваща­ния на Протагор и на Сократ

— Наистина — казах аз —ти притежаваш хубаво изкуство, ако действително го притежаваш — аз ще та казвам само онова, което мисля. Аз обаче, Протаго­ре, не смятах, че държавническото изкуство16 може да се преподава, но не мога ида не ти вярвам, щом твърдиш това. Откъде имам това схващане, че то не може да се преподава и да се дава от човек на човек, в реда на нещата е да ти обя­сня.Според мен, както и според останалите елини, атиняни­те са мъдри хора. Именно забелязвам, че когато се съберем в Народното събрание и се касае градът да предприеме някакви постройки, те поискват съветите на строителите, или когато се касае за постройка на кораби, поискват съ­ветите на корабостроителите и по този начин постъпват въз всичко, което смятат, че може да се научи или преподаде. А ако някой, когото те не смятат за човек от за­наята, почне да им дава съвети, макар и да е много хубав, богат и от знатен род, повече не го слушат, но му се поди­грават и вдигат шум, докато или сам слезе пред този шум от трибуната, или пък стрелците17 го смъкнат по заповед на пританите18. Следователно те постъпват така, когато смятат, че се касае до неща от областта на някакъв занаят. Но трябва ли да се посъветват нещо във връзка с управле­нието на държавата, всеки без разлика става да си даде съвета: строител, ковач и обущар, търговец и моряк, бо­гат и беден, благородник и човек с прост произход — никой не го укорява, както в по-горните случаи, че без да е по­лучил отнякъде знания, без да е имал учител, се заема да им дава съвети. Ясно е, че те не смятат, че това може да се преподава. Това не е само до обществените дела, но и в частния живот най-умните и най-добрите граждани не са в състояние да дадат на друг тази добродетел, която те сами притежават. Ето защо Перикъл, бащата на тези тук момчета, им е дал превъзходно образование, що се отнася до тези неща, които зависят от учители, но на това, в което той е вещ, нито сам се е заел да ги учи, нито ги е поверил на някой друг, но обикалят сами и пасат като пуснати на свобода животни — ако могат някак си от само себе си да се натъкнат на добродетелта. Ако искаш друг пример. Същият този Перикъл беше взел под свое настойничество Клиний, по-малкия брат на Алкивиад, от страх да не би Алкивиад да го развали, отделил го беше от него и го бе­ше предал на възпитателните грижи на Арифрон19. И пре­ди да минат шест месеца, Арифрон му го върна, понеже не знаел как да излезе наглава с него. Аз мога да ти посоча и мнозина други, които, въпреки че самите те са добри, не са направили по-добър нито някой свой близък, нито пък чужд. И така, Протагоре, като имам пред очи тези приме­ри, не мисля, че добродетелта може да се преподава, но понеже чувам тези думи от теб, почвам да се разколебавам и да мисля, че в тях има нещо вярно, тъй като според мен ти си с широка опитност поради многото, което си научил, и поради многото, което сам ти си открил. Така че, ако можеш да ни покажеш по-ясно, че добродетелта може да се преподава, не ни отказвай, покажи ни го.