— Няма да откажа, Сократе. Но дали да ви го покажа с помощта на мит, както постъпва стар човек с момчета, или да ви го изложа като лекция?
Мнозина от присъствуващите му отговориха да постъпи, както би желал.
— Струва ми се — каза той, — че ще бъде по-приятно да ви кажа един мит.
Едно време имало богове, но още нямало видове смъртни същества. Когато дошло предопределеното и за тяхното раждане време, боговете ги моделират в земята от смес от пръст и огън, както и от продуктите, които се получават при смесването на огън с пръст. А когато щели да ги извеждат на светлина, поръчали на Прометей и Епиметей20 да ги подредят и им разпределят качествата както трябва. Епиметей поискал от Прометей да остави на него да ги разпредели. «А след като ги разпределя — му казал той — ти прегледай.» Така той го убедил и започнал. При разпределянето дал на едни сила без бързина, а по-слабите надарил с бързина; едни въоръжил, а на тези, чиято природа била без оръжие, той измислил някакво друго качество да си запазват живота; на тези, които облякъл с малко тяло, той определил да бягат по въздуха или да живеят в земята, а които направил големи по ръст, им дал възможност да се запазват с големината си. И при разпределянето на другите качества той създавал равновесие. Той измислил тези неща от предвидливост да не би някой род да изчезне. Когато ги снабдил със средства да избягват взаимоунищожението си, той намерил възможност как да се пазят от промяната на сезоните, които праща Зевс, като ги облякъл в гъсти косми и здрави кожи, достатъчни да ги защитят и от студа, и от горещините, а когато отиват в леговищата си, да им бъдат собствена и естествена завивка. Едни обул с копита, а други с твърди и лишени от кръв кожи. След това той доставил на всички различни храни, на едни — треви от земята, на други — плодове от дърветата, а на трети — корени. На някои пък дал за храна други животни; на първите дал малобройно, а на техните жертви за запазване на рода им многобройно потомство. И така, като не много мъдър, Епиметей не съобразил и изразходил качествата по животните; оставало му още да подреди човешкия род, но се оказал в затруднение какво да прави.
В това затруднение го заварил Прометей, който дошъл да прегледа делбата и видял, че всички животни са получили съразмерно качествата си, а човекът е гол, бос, без завивка и невъоръжен. А вече бил дошъл предопределеният ден, в който и човек е трябвало да излезе от земята на светлина. И тъй, в затруднението каква възможност за запазване на живота да измисли за човека, Прометей решава да открадне изкуството, в което са вещи Хефест и Атина, заедно с огъня — понеже без огъня било невъзможно то да се усвои от някого или да бъде използувано — и така го подарил на човека. По този начин човек получава възможността за живот, а пък след това Прометей, както се разказва, бил наказан за кражба.
Поради божествения дял, който получил, човек първо единствен от живите същества познал боговете и се заел да им издига олтари и статуи, а после бързо се научил умело да учленява звукове и думи и изнамерил къщите, дрехите, обувките, завивките и храните, които дава земята. Така уредени, хората живеели отначало разпръснато — нямало още градове. Те загивали от животните поради това, че били във всичко по-слаби от тях, и наистина изкуството им в занаятите им помагало достатъчно да изкарват прехраната си, но било недостатъчно в борбата им с животните — понеже те не притежавали още изкуството за обществен живот, част от което е и военното. Действително те търсели да се събират и да се спасяват, като създават големи градове, но всякога, когато се съберели, те се онеправдавали взаимно, понеже още им липсвало изкуството за обществен живот, така че отново се разпръсвали и загивали. Тогава Зевс, от страх да не би да загине целият ни род, изпратил Хермес да занесе на хората срама и справедливостта, за да има ред в градовете и връзки, които създават приятелство. Хермес попитал Зевс по какъв начин да даде на хората справедливостта и срама: «Дали и тях да ги разпределя така, както са разпределени и другите изкуства? Теса разпределени по този начин: един човек, който притежава медицинското изкуство, е достатъчен за мнозина несведущи, същото е и с останалите занаяти. По тази начин ли да внедря в хората справедливостта и срама, или да ги разпределя на всички?» — «На всички — казал Зевс, — и всеки да има своя дял. Понеже, ако малцина биха имали дял от тях, както е с другите изкуства, не биха могли да се създадат градове. И установи закон в мое име: който не е способен да има дял от срама и справедливостта, да бъде премахнат като язва за града.»