Ето как и защо, Сократе, когато се касае да се прецени достойнството на строителното изкуство или на някой друг занаят, както всички други, така и атиняните мислят, че малцина могат да си дават мнението, и не могат да търпят, както ти казваш, някой извън това число да им дава съвети. И с право, твърдя аз. Но когато пристъпят към разискване в областта на политическата добродетел, което разискване трябва да върви изцяло според справедливостта и разумността, много право е да изслушат всеки, понеже на всеки съответствува да има дял в тази добродетел, или иначе няма да има градове. Ето причината на този факт, Сократе.
Но за да не мислиш, че те лъжа, че според общото мнение действително всеки има дял в справедливостта и изобщо в политическата добродетел, ето ти още и следното доказателство. Именно когато става въпрос за достойнство в останалите области, както ти казваш, например ако някой претендира, че е майстор в свиренето на флейта или в каквото и да е друго изкуство, без да е в същност, или му се смеят, или му се гневят, а близките му се заемат да го вразумят като луд. Ако се касае обаче до справедливостта или изобщо до държавническата добродетел, ако някой, когото познават като несправедлив човек, каже пред всички сам за себе си истината, тази искреност, която преди малко са смятали за разумност, в случая се взема за лудост и се твърди, че всички трябва да казват, че са справедливи независимо от това, дали са, или не са, и че този, който не се преструва на справедлив, е луд; понеже не е възможно да съществува човек, който да няма по какъвто и да е начин известен дял от справедливостта, или той не трябва да бъде повече в човешкото общество. И така, хората приемат с право всеки да им дава съвети по отношение на тази добродетел поради мнението им, че всеки има дял от нея — това твърдя. Че те не я смятат за вродена или че възниква от само себе си, но че може и да се преподава, и ако някой я постига, я постига със старание — ето това ще се опитам да ти покажа на второ място.
Недостатъците, които хората смятат един за друг, че ги имат било по рождение, било поради някаква случайност, не стават причина да се отправят към тези, които ги притежават, нито гняв, нито предупреждения, нито съвети, нито наказания, за да не бъдат такива, но само съжаления. Така например кой е толкова безумен, та
да захване да върши нещо такова спрямо грозен, дребен или слаб? Понеже е известно, мисля, че добрите качества, както и техните противоположности хората получават било по рождение, било поради някаква случайност. Касае ли се обаче до добрите качества, които хората смятат, че могат да се придобият със старание, упражнение или преподаване, на този, който не само не ги притежава, но, напротив, у него те са изместени от съответните недъзи, хората се гневят, наказват го или го наставляват. Между тези неща са несправедливостта и неблагочестието и изобщо всичко противно на политическата добродетел. Тук именно всеки може да прояви гняв или да наставлява някого — явно, че добродетелта може да бъде придобита със старание и изучаване. Ако искаш да размислиш, Сократе, върху това, какво значение има наказанието за тези, които постъпват несправедливо, самата действителност ще те научи, че според мнението на хората може да се придобива. Понеже никой, който наказва известен престъпник, няма пред вид самото престъпление, нито че съответното лице е извършило престъпление и не отмъщава безразсъдно като някакво животно. Който се заема разумно да наказва, прави това не заради миналото престъпление — понеже станалото не може да се сметне за нестанало, — но заради бъдещето, за да не се провинява нито самият престъпник повторно, нито пък някой друг, който е видял наказанието му. Разсъждавайки така, значи да се смята, че добродетелта може да се преподава — наказанието поне има за цел да ни отвърне от престъплението. И така, това схващане имат всички, конто наказват за престъпления и от частен, п от публичен характер. Тези, които се смятат за виновни, се наказват от всички, не по-малко и от твоите съграждани атиняните. Така че, разсъждавайки логически, и атиняните са между тези, които смятат, че добродетелта може да се преподава. И така, Сократе, аз ти приведох, както ми се струва, достатъчно доказателства, че твоите съграждани имат право, като изслушват по обществени въпроси един ковач или един обущар, и че те смятат, че добродетелта може и да се придобива, и да се преподава.