Това е едната теория — рече Бренън-чудовището. — Според друга, протекторите съзнателно са започнали да предизвикват мутации, за да дадат на гледачите възможност да оцелеят в някаква форма, докато не пристигне помощ. Резултатите биха били същите.
— Не ти вярвам — каза Ник.
— Ще повярваш. Сега трябва да повярваш. Има достатъчно доказателства, особено в религиите и народните приказки. Какъв процент от човечеството искрено се надява, че ще живее вечно? Защо в толкова много религии се говори за раса от безсмъртни същества, които непрекъснато се сражават помежду си? Какво е обяснението за култа към предците? Знаеш какво става с човек без съвременната геронтология: с възрастта мозъчните му клетки започват да умират. И все пак хората продължават да го уважават и да се вслушват в него. Откъде произхождат ангелите-хранители?
— Расова памет?
— Навярно. Трудно е за вярване, че една традиция може да оцелее толкова дълго.
— Южна Африка — рече Люк. — Трябва да са се приземили в Южна Африка, някъде близо до Националния парк „Олдувай Гордж“. Всички примати са там.
— Не съвсем. Може би един кораб се е приземил в Австралия, заради металите. Знаеш ли, протекторите може просто да са разпръснали радиоктивен прах. Без естествени врагове, гледачите биха се размножили като зайци и радиацията би предизвикала у тях измененията. След смъртта на всички протектори им се е наложило да развият нови умения. Някои са придобили сила, други подвижност, а трети — разум. Повечето са загинали, разбира се. При мутациите е така.
— Струва ми се, че се досещам — каза Люк. — Процесът на стареене при човека може да се сравни с края на програмата на една космическа сонда. Щом сондата изпълни задачата си, няма значение какво става с нея. По същия начин, щом прехвърлим възрастта, на която можем да имаме деца…
— …Еволюцията у теб завършва. Движиш се само по инерция, като следваш курса си без корективни механизми — кимна Бренън-чудовището. — Разбира се, коренът поддържа програмата за третата степен. Сполучливо сравнение.
— Имате ли някакви предположения какво не е било наред с корена? — попита Ник.
— А, това не е загадка. Макар че е подлудило пакс-ките протектори за известно време. Не е чудно, че една малка колония не е успяла да открие решението. В корена живее вирус, който носи гените на изменението от гледач към протектор. Той не може да живее навън, затова протекторът често трябва да яде още корени. Ако в почвата не се съдържа талий, коренът пак израства, но не поддържа вируса.
— Звучи доста сложно.
— Да си работил с хидропонна градина? Взаимовръзките в една стабилна екосистема могат да бъдат сложни. В пакския свят не е имало проблеми. Талият се среща рядко, но трябва да е доста разпространен из всички онези звезди тип „Популация II“. А коренът расте навсякъде.
— Каква е ролята на Аутсайдера? — попита Ник. Чу се съскане и щракване на човка: „Фсстпок“.
— Фсстпок открил стари документи, включително и молбата за помощ. Бил е първият протектор от два и половина милиона години, който разбрал, че има начин да открие Слънцето или поне да стесни диапазона на търсене. И е нямал деца, тъй че бързо трябвало да намери Причина, преди да го е напуснало желанието да се храни. Това се случва с протектора, когато загине родът му. Липса на по-нататъшно програмиране. Между другото, можете да си отбележите сериозната защита срещу мутация в пакския вид. Мутантите не миришат както трябва. Това може да е важно в галактическото ядро, където радиацията е силна.
— Значи е докарал тук семена?
— И чували с талиев окис. Окисът се пренася най-лесно. Не ми беше ясна конструкцията на кораба му, но можете да разберете защо товарното му отделение е зад животоподдържащата система. В малки количества радиацията не е вредна за него. Той не може да има деца.
— Къде е сега?
— Трябваше да го убия.
— Какво? — Гарнър беше шокиран. — Нападна ли те?
— Не.
— Тогава… не разбирам. Бренън-чудовището изглежда се поколеба.
— Гарнър, Сол, изслушайте ме — каза той. — На двайсет километра оттук, на около петнайсет метра под пясъка се намира част от кораба му, пълна с корени, семена и чували талиев окис. Корените, които мога да отгледам от семената, са в състояние да направят човек почти безсмъртен. Сега какво? Какво ще правим с тях?
Двамата мъже се спогледаха. Люк като че ли понечи да каже нещо, но затвори уста.
— Труден въпрос, а? Но можете да се досетите какво е очаквал Фсстпок, нали?