Много отдавна Фермерският астероид представляваше приблизително цилиндър от никел и желязо, орбитиращ между Марс и Юпитер. После поясната промишленост го бе балоноформирала: настрои въртенето му, загря метала почти до точката на топене и го наду чрез взривяване на мехури с вода, като го превърна в цилиндричен балон с радиус осем километра. Въртенето му установи половин гравитация. Повечето от храната на Пояса се отглеждаше там.
Люк беше посещавал вече веднъж Фермерския астероид. Харесваше му ландшафта на интериора, пръсте-новидното езеро, разнообразната селскостопанска земя, която се разполагаше във всички възможни посоки и която бе разоравана от мънички трактори на шестнайсет километра над главата му.
Херметичната камера го изведе до оста. Беше студено тук, зад слънчевия щит, където никога не достигаха лъчите на осевата дюза. От въздуха се кондензираха айсберги, постепенно се освобождаваха и се плъзгаха надолу, а после се стопяваха в реките, които течаха в дълбоките си корита към пръстеновидното езеро, опасващо Фермерския астероид. Ник Сол се срещна с него там и му помогна да се спусне по склона до мястото, където го чакаше инвалидната му количка.
— Мога да се досетя защо си тук — каза му Ник.
— Официално съм тук по молба на властите на съвместната междузвездна колония. Получиха искането ти да пратят предупредително съобщение във Вундерланд. Изобщо не бяха наясно какво е положението и аз не бях в състояние да им окажа особена помощ.
— Получихте доклада ми — малко остро каза Ник.
— Не приличаше много на доклад, Ник. След малко Ник кимна.
— Вината е моя. Просто не исках да говоря за това — затова и сега не отваряй въпрос. А и бях ужасно закъснял. Знаеш, че не се отказахме просто така. Проследихме го.
— Какво стана, Ник?
— Вече бяха свършили доста работа, когато пристигнах там с Бренън. Идеята беше да свържат два едноместни кораба с дюзи, насочени под около десет градуса встрани и да закачат конструкцията за тринайсеткило-метровия кабел зад животоподдържащата кабина на пакския кораб. После бихме могли да го изтеглим до Пояса с бавна скорост. Но Бренън каза, че двигателното отделение на Аутсайдера ще усили тягата десет пъти.
Затова се качихме в пакската животоподдържаща сфера и Бренън започна да си играе с пулта за управление. Прекарах два дни, като го гледах. Оказа се, че целият корпус може да става прозрачен или поне част от него — така беше, когато го намерихме. Разширихме отвора, който бе направила Тина Джордан и вградихме в него херметична камера.
След два дни игра Бренън каза, че е разбрал как работи и трябва само да заредим с гориво двигателното отделение. Каза, че ако се опитаме да го закачим отзад, ще разстроим всички видове системи за безопасност. Гарнър, откъде, по дяволите, можех да знам…
— Не си можел. Но все още нищо не разбирам. Ник прокара ръка през белия гребен на косата си.
— Вече бяха сложили помощен кран, за да осигурят горивния кран на пакския кораб. Бренън настоя да свърши цялата работа сам и даже трябваше да използва противорадиационен костюм и щит. Закачихме собствения му едноместен кораб за теглителния кабел, просто в случай, че стане нещо по обратния път. Идеята беше моя, Гарнър.
— Хм-хм.
— Бренън се насочи към Слънцето. Опитахме се да летим в строй с него, но той извършваше с кораба различни маневри, за да изпита системите за управление. Държахме се на разстояние. После — той просто зави обратно и се насочи към междузвездния космос.
— Опитахте ли се да го хванете? Ник изсумтя.
— Не само, че се опитахме. Та ние летяхме успоредно с него! Не исках да предприемам никакви заплашителни ходове, но той не осъществяваше контакт с нас, а горивото ни бе на привършване. Наредих на Дубчек и Гортън да използват двигателите си като оръжие, ако не промени курса си.
— Какво стана после?
— Според мен, сигурно е запалил бусардовото си реактивно поле. Електромагнитните ефекти изгориха достатъчно от съоръженията ни, за да останем безпомощни в космоса. Имахме късмет, че не се взривиха двигателите ни. Най-накрая пристигна един кораб с гориво и успяхме да ремонтираме някои неща. Дотогава Бренън вече беше развил огромна скорост.
— Добре.
— Откъде, по дяволите, можех да знам? Хранителните му припаси бяха при нас! Онзи сандък с корени беше почти пълен. Дали не беше просто елегантен начин да се самоубие? Дали не се страхуваше от това, което бихме могли да направим с един управляем бусардов реактивен таран?
— Не съм мислил за това. Може и така да е. Ник, спомняш ли си как загаси цигарата ми?