Ник се изкикоти.
— Естествено. Извиняваше се непрекъснато, но каза, че не можел да те остави да пушиш. Помислих си, че ще го удариш.
— Той е протектор. Каквото и да прави, то е за наше собствено добро. — Люк се намръщи, като си спомни за… не, това беше единственото, което помнеше за нея. Дали не беше гимназиална учителка? — Не е искал да вземем пакския кораб или да научим нещо от него. Или от самия Бренън.
— Тогава защо е прекарал два месеца там, отвъд Плутон? Бусардов реактивен таран не се спира просто така, по средата на пътя! Това коства резервно гориво! А и там няма съвсем нищо…
— Наричат го „Кометния пояс“. Повечето комети прекарват по-голямата част от времето си отвъд Плутон. Тънък е, но има материя. Там е и десетата планета.
— Изобщо не се е приближил до Персефона.
— Но може да е минал покрай много комети.
— …Прав си. Добре, прекарал е там два месеца неподвижно, доколкото са в състояние да определят монополюсните ни детектори. Миналия месец започна да се движи отново. Следихме го дълго, докато се убедим. Насочва се към Алфа Центавър. Вундерланд.
— За колко време ще стигне там?
— А, поне за двайсет години. Пътят е дълъг. Но можем да ги предупредим и да устроим нещата така, че наследниците ни да ги предупредят отново след петнайсет години. Просто за всеки случай.
— Добре, можем да го направим. Какво друго? Вече си разбрал, че изровихме товарното отделение.
— Това е всичко, което знаем. ООН също могат да пазят тайна.
— Унищожихме корените и семената. Всъщност, никой не хареса идеята, но го направихме.
Измина дълго време преди Ник да отговори.
— Добре.
— Добре или зле, направихме го. Нямахме никакъв късмет — не успяхме да разберем абсолютно нищо от гравитационния поляризатор. Ако е бил такъв. Бренън може да ни е излъгал.
— Наистина е бил гравитационен поляризатор.
— Откъде си толкова сигурен?
— Анализирахме записа на курса на Аутсайдера до Марс. Ускоряването му варира в зависимост от местните гравитационни градиенти: не само от скоростта, но и от посоката.
— Добре, това ще ни е от полза. Какво друго можем да направим?
— По отношение на Бренън — нищо. В края на краищата ще умре от глад. Междувременно винаги ще знаем къде е.
— Или къде е монополюсният му източник. Търпението на Ник започна да се изчерпва.
— Без монополюсите си все едно, че няма кораб. Няма и хранителни припаси. Точка. Мъртъв е, Гарнър.
— Непрекъснато си напомням, че е по-умен от нас. Ако открие начин да постигне хибернация, това ще му помогне да стигне до Вундерланд. Процъфтяваща колония… тогава какво? Каква работа има там?
— Нещо, за което не сме се сетили.
— Никога няма да разбера. Ще бъда мъртъв преди Бренън да стигне до Вундерланд. — Люк въздъхна. — Бедният Аутсайдер. Изминал е целия този път, за да ни донесе корените, които биха ни позволили да водим нормален живот.
— Намеренията му са били добри. Животът е суров с нас, героите — сериозно каза Ник.
ИНТЕРЛЮДИЯ
Как да опишем пропастта между две столетия? Събитията са мярка за времето. За двеста и двайсет години се случват ужасно много неща.
Сухият труп на Фсстпок свърши в Смитсъновия институт. Беше проведена дискусия дали да го класифицират към хоминидите. След като Бренън отсъстваше, историята му се предаваше вече през трета ръка, но скелетът, кост по кост, беше идентичен с хоминидната костна структура.
Лукас Гарнър вече бе мъртъв, когато пакският кораб достигна до средата на курса си. Промяна в него нямаше. Ник Сол го наблюдаваше, когато магнитната му следа мина покрай Вундерланд две години преди това и все още увеличаваше скоростта си към нищото. И Ник се чудеше.
Базата „Олимп“ на Марс беше възстановена заради проучването на товарното отделение на Фсстпок на място, което бе по-лесно, отколкото да се опитват да преодолеят гравитацията, за да го вдигнат, като се имаше предвид, че гравитационният поляризатор още работеше. Изследователският екип не искаше да го изключва, докато не разбереше как да го включи отново. Използваха ниско кръжащ едноместен кораб, за да стопят праха под базата, като защитна мярка срещу мар-сианците.
Населението на Пояса се увеличи значително. Меху-рените светове изобилстваха и някои от тях бяха съоръжени с двигатели. Копаенето на руда ставаше по-трудно, защото най-богатите жили бяха изтощени. Из по-големите скали се появяваха градове. Все по-малко по-ясари управляваха едноместни кораби.
Голям леден астероид се удари в Марс и предизвика прашни бури и слаби трусове, което причини неприятности на базата „Олимп“.