Между бетонния таван и пода се разнесе неопитно пеене. „Роден съм преди около десет хиляди години… Когато кацнем на Луната, ще им покажа…“
Истинска поясарка? Тръгнала като туристка?
Трусдейл се запровира към нея през лабиринт от спални чували.
— Извинете ме — каза той. — Поясарка ли сте?
— Да — обърна се тя. — Какво от това?
Очите й бяха кафяви. Лицето й беше прелестно с всичките си равнини и ъгли. Изражението й не бе приветливо. Нямаше да се отзове. Може да не харесваше земяни и сигурно беше прекалено уморена за игри.
— Искам да разкажа една история на някой поясар — започна Трусдейл.
Тя ядосано присви вежди.
— Защо не отидеш в Пояса?
— Не бих могъл да стигна дотам тази вечер — разумно отвърна той.
— Добре, давай.
Трусдейл й разказа за отвличането в Апогеите. Започваше да свиква да говори свободно за това. Разказа го бързо. Вече съжаляваше, че просто не е отишъл да спи.
Тя го изслуша с неспокойно търпение и после рече:
— Защо ми разказа това?
— Ами, преди много време е имало още два случая на подобни отвличания. Чудех се, дали нещо подобно не се е случвало и в Пояса.
— Не знам. В полицейските архиви трябва да има документи.
— Благодаря — каза Трусдейл и се отдалечи. Легна в спалния си чувал, затвори очи и кръстоса ръце на гърдите си. Утре… Бразилия? Все още пееха:
„Веднъж работих с Амра и едва отървах кожата. Кръвта се лееше като река, когато започна битката. Аз съм единственият моряк, избягал от хората на Вандервекен…“
Трусдейл рязко отвори очи.
„И туй е може би най-странното, което можеш да направиш.“
Не търсеше където трябва.
Туристите обикновено се събуждаха на разсъмване. Някои предпочитаха да закусват в денонощен ресторант, други сами си приготвяха закуската. Трусдейл си готвеше замразено-сушени яйца, когато момичето се приближи към него.
— Помниш ли ме? Казвам се Алис Джордан.
— Рой Трусдейл. Вземи си малко яйца.
— Благодаря. — Алис му подаде една опаковка, ко-ято той разтвори с вода и я смеси с останалото. Тази сутрин изглеждаше различна: отпочинала, по-млада, не така заплашителна.
— Миналата нощ си спомних някои неща. Случаи като твоя. Наистина има такива. Самата аз съм златноко-жа и съм чувала за тях, но никога не съм си правила труда да се заинтересувам от подробностите.
— Златнокожа ли си? — Ченге? Като си помислеше, тя бе колкото него на ръст и беше достатъчно силна, за да се справи с който и да било поясар.
— Занимавала съм се също и с контрабанда — рече тя, като че ли малко се защитаваше. — Един ден реших, че Поясът има повече нужда от доходите, отколкото контрабандистите.
— Може би най-после ще трябва да отида в Пояса — тихо каза той. И си помисли: „Или да поговоря с Ро-бинсън да поиска архивните документи“. Яйцата бяха готови. Той ги поднесе в канчета, каквито всички туристи носеха на колана си.
— Разкажи ми нещо повече за случая „Вандервекен“ — помоли тя.
— Няма много за разказване. Иска ми се да бях в състояние да го забравя. — Обикновено успяваше да го забрави един път в месеца. Беше отвлечен.
— Съобщи ли веднага в полицията?
— Не.
— Точно това си спомних. Похитителят отвлича жертвите си от главния Пояс, държи ги около четири месеца и ги подкупва. Обикновено подкупът е достатъчно голям. Предполагам, че в твоя случай не е било така.
— Почти. — Не възнамеряваше да разкаже на една непозната за Благородната Стел. — Но ако повечето от тях взимат подкупите, как разбрахте за тях?
— Е, не е толкова лесно да се скрие един изчезнал ко-раб. Повечето от корабите изчезват от главния Пояс, а четири месеца по-късно се появяват в орбитите си. Но ако телескопите не ги открият през четирите месеца, някой може да започне да задава въпроси.
Те изхвърлиха остатъците от яйцата от канчетата си и ги напълниха с нескафе и гореща вода.
— Има няколко подобни случая и всички са остана-ли неразкрити — продължи тя. — Някои поясари смятат, че това е Аутсайдерът, който взима проби.
— Аутсайдерът ли?
— Първият извънземен, с когото се среща човечеството.
— Като Морската статуя? Или като онзи извънземен, който е кацнал на Марс през…
— Не, не — нетърпеливо го прекъсна тя. — Морската статуя беше изкопана от континенталния шелф на Земята. Престояла е там над един милиард години. Що се отнася до Паките, те са били клон на човечеството, доколкото някой изобщо може да каже. Не, ние все още очакваме истинския Аутсайдер.