— И смятате, че взима проби, за да разбере дали сме готови за цивилизация. Когато станем, той ще дойде.
— Не съм казвала, че вярвам в това.
— Нима?
— Не знам. Мислех си, че е очарователна история и в същото време малко страшна. Никога не ми е идвало наум, че може да взима за проба и земяни.
Той се засмя.
— Благодаря.
— Не съм искала да те обидя.
— Оттук заминавам за Бразилия — рече той. Това беше почти предложение.
— Аз ще поостана. Един ден път, един ден почивка. Силна съм за поясарка, но не съм в състояние да вървя непрекъснато ден след ден. — Тя се поколеба. — Затова и пътувам сама. Предлагали са ми, но не би ми било приятно да си мисля, че забавям някого.
— Разбирам.
Тя се изправи. Трусдейл също. Беше останал с впечатлението, че е по-висока от него, но това бе илюзия.
— Къде живееш? На Церера ли?
— На Веста. Чао.
— Чао.
Обиколи Бразилия, Сао Паоло и Рио де Жанейро. Видя Чечен Ица и свикна с перуанската кухня. Стигна до Вашингтон, а кражбата на четирите месеца от живота му все още не му даваше мира.
Центърът на Вашингтон беше разположен под климатичен купол. Нямаше да го пуснат да влезе с раница на гърба. Вашингтон беше делови град и управляваше огромна част от планетата Земя.
Насочи се право към Смитсъновия институт.
Морската статуя представляваше не особено хуманоидна фигура с огледална повърхност. Стоеше на широко разкрачените си крака, а двете й трипръсти ръце бяха вдигнати, сякаш за да се предпази от някаква заплаха. Въпреки вековете, които бе прекарала на морското дъно, тя не проявяваше признаци на корозия. Приличаше на произведение на някаква напреднала цивилизация… и си беше такова — костюм под налягане с устройство за аварийно стаза-поле. А нещото вътре беше много опасно. Стига да се освободеше.
Пакът беше много древна, уморена мумия. Лицето му бе твърдо, нечовешко и безизразно. Главата му беше извита под странен ъгъл, а ръцете му бяха отпуснати отстрани, без да се вдигнат към онова, което бе пре-мазало гърлото му. Трусдейл прочете историята му в туристическия справочник и почувства жал. Беше дошъл толкова отдалеч, за да спаси всички нас…
И така: там навън имаше неща. Вселената беше достатъчно дълбока, за да крие всевъзможни тайни. Ако нещо проучваше човечеството, единствените въпроси бяха следните: защо си правеше този труд? Защо си правеше труда да ги връща обратно?
Не, имаше още. Щекотливи въпроси: защо трябваше да идва до Земята, за да взима земяни? Богати двойки прекарваха медените си месеци на Титан, под огромния, обграден с пръстени Сатурн. Сигурно би било лесно да отвлече някой младоженец. И защо избира поя-сари от главния Пояс? Доста от тях все още копаеха руда във външните райони.
И тогава му проблясна, но нямаше как да бъде сигурен. Запази идеята в ума си…
После скита край Мисисипи и се катери из Скалистите планини. В един назъбен каньон си счупи крака. Някакъв лекар му го намести и му сложи лекарства за заздравяване. След това Трусдейл отлетя у дома си. Беше му достатъчно.
Полицията на Сан Диего нямаше нова информация за Лоурънс Сейнт Джон Макджий. Бяха свикнали да виждат Трусдейл и всъщност започваха малко да се уморяват от него. Вече му ставаше ясно, че изобщо не очакват да открият Макджий и парите му.
— Разполага с повече от достатъчно средства, за да си купи ново лице и отпечатъци от пръстите — беше му казал веднъж един полицай. Сега те просто вдигаха успокоителен шум и го чакаха да си тръгне. Беше изминала година, откакто бе идвал за последен път.
Трусдейл отиде в щаб-квартирата на полицията на ООН. Предпочете да вземе такси, вместо да ходи пеш — краката още го боляха.
— Работим по въпроса — каза му Робинсън. — Толкова странен случай не се забравя. Всъщност… е, няма значение.
— Какво?
Внезапно полицаят се захили.
— Не е пряко свързано с вашата история. Поисках от основния компютър информация за други неразгадани случаи с технологически напреднала база без ограничение във времето. Получих някои странни неща. Чували ли сте за втория Стоунхендж?
— Естествено. Бях там преди месец и половина.
— Не е ли удивително? Някакъв шут го издигнал само за една нощ. На следната сутрин имало два Стоун-хенджа. Не можете да откриете никаква разлика помежду им, освен в местоположението им: дубликатът е на неколкостотин метра на север. По дубликата са издълбани дори и същите инициали.
Трусдейл кимаше.
— Знам. Това е била най-скъпата шега, правена някога.
— Всъщност, не знаем и кой е истинският Стоунхендж. Ами ако шегаджията им е сменил местата? Имал е възможността да издигне дубликата с всичките тези скали. Трябвало е само да махне скалите на Стоунхендж и да сложи на негово място дубликата.