Източната стена бе на три метра от самия купол и върху нея бяха изобразени прозорци, пазени от големи, правоъгълни екрани, които се въртяха автоматично, за да не пропускат пряка слънчева светлина. В момента екраните бяха отворени. Трусдейл погледна навън през стъклената стена, над ниската изпъкналост на купола на гр. Андерсън, покрай хоризонта, който беше толкова близък, че се почувства като на планински връх. Но звездите не изглеждаха така живи от нито една планина на Земята. Виждаше вселената толкова близо, че можеше да я докосне.
Стаята му струваше скъпо. Щеше да му се наложи отново да се научи да харчи пари, без да му прави впечатление.
Взе душ. Беше забавно. Горещата вода падаше върху него лениво и на големи капки, които сякаш оставаха по тялото му като желе. Имаше странични струи и иглен спрей. Далечен отклик от старите времена, предположи той, когато дълбоката кухина, побираща днес гр. Андерсън, е била издълбана в хидратната скала по време на мащабния, скъп рудодобив. Но топенето беше евтино и след като се получеше, водата можеше да се дестилира до безкрайност.
Когато излезе от банята, откри, че има пратка. Информационният терминал до бюрото му беше доставил информация, разпечатана в книга с размера на телефонния указател на Сан Диего. Страниците можеха да се изтрият след заминаването му. Сигурно му я беше пратила Алис Джордан. Той я разлисти, намери спомените на Никълъс Сол и започна оттам. Главата за пакския кораб беше към края.
Когато завърши, усети хлад. Това беше Никълъс Сол, някога Първи говорител на Пояса… а не някой глупак. „Трябва да се помни — пишеше Сол, — че той е по-умен от нас. Може би се е сетил за нещо, за което аз не съм.“
Но колко умен би бил човек, който е трябвало да компенсира липсата на храна?
Той продължи да чете…
Алис Джордан пристигна десет минути по-рано. На вратата тя погледна покрай него към информационния терминал.
— Получил си го. Добре. Докъде стигна?
— До спомените на Ник Сол. Учебник по физиология на паките. Преглеждал съм книгата на Грейвс за еволюцията. Изрежда дванайсет растения, които може да са били внесени от пакския свят.
— Ти си земянин. Какво мислиш?
— Не съм биолог. Освен това прескочих бюлетините на базата „Олимп“. Всъщност, не ме вълнува въпросът защо гравитационният поляризатор още не работи.
Тя приседна на ръба на леглото. Носеше широки ежедневни панталони и блуза: от гледна точка на Трусдейл не беше облечена за вечеря. Но не бе и очаквал да види поли при гравитацията на Веста.
— Мисля, че е Бренън — рече тя.
— И аз.
— Но вече трябва да е мъртъв. Не е имал храна.
— Собственият му едноместен кораб е бил привързан отзад. Дори и преди двеста години, кухнята на един едноместен кораб би го хранила доста време, нали? Липсвали са му корените. Може да е взел няколко от товарното отделение, а на борда на пакския кораб е имало и още. Но когато ги е изял, е трябвало да умре.
— Ала ти все още смяташ, че е жив. Аз също. Дай да чуя твоите аргументи.
Трусдейл помълча минута, за да подреди мислите си.
— „Летящия холандец“. Вандервекен. Човек, станал безсмъртен поради проклятие. Всичко пасва отлично.
Тя кимна.
— Какво друго?
— О, отвличанията… и фактът, че ни връща обратно. Връща ни обратно, въпреки вероятността да го хванат. Прекалено внимателен е за извънземен и е прекалено могъш за човек. Какво следва?
— Бренън.
— Освен това стои и въпросът за двойния Стоун-хендж. — Трябваше да й разкаже за това. — Мисля по него, откакто ти спомена Бренън. Знаеш ли какво ми се струва? Бренън е прекарал много време с гравитационния поляризатор в пакското товарно отделение. Трябва да е открил принципа и да го е развил в гравитационен генератор. После е започнал да си играе с него.
— Игри. Точно така. Този свръхразум трябва да е бил за него като нова играчка.
— Може да е извършил и други шеги,
— Да — съгласи се тя, като подчерта думата твърде силно.
— Какво? Знаеш за някоя друга подобна шега ли? Алис се засмя.
— Да си чувал за астероида Махмед? Има информация за него в извадките, които ти пратих.
— Предполагам, че не съм стигнал дотам.
— Астероид с диаметър около три километра, предимно лед. Телескопите на Пояса са го открили доста рано, през… 2183-а, струва ми се. Все още е бил извън орбитата на Юпитер. Махмед е първият човек, който е кацнал на него. Пак той е определил орбитата му и е открил, че е щял да се удари в Марс.