Алис направи физиономия много близка до озъбване.
— Няма да позволя на никого да ме възприема по този начин.
— И взима проби. За да види какво правим и как го правим. Предполагам, че следващата му стъпка е програма за избирателно отглеждане.
— Добре, какво ще предприемем сега?
— Не знам. — Той отпи от коняка си. Чудесна напитка — сякаш се изпаряваше в устата му. Поясът трябваше да го изнася. Горивото нямаше да е скъпо: пътят вървеше все надолу.
— Имаме три възможности, струва ми се — каза тя. — Първата е да разкажем всичко, което знаем — първо на Вини, а после и на всеки журналист, който би ни изслушал.
— Ще ни изслушат ли?
— А… — небрежно махна с ръка тя. — Ще го публикуват. Така мисля. Това е нов поглед върху нещата. Но нямаме никакви доказателства. Имаме теория, в която има бяло петно, и това е всичко, с което разполагаме.
— С какво се е хранил той?
— Правилно.
— Е, можем да опитаме.
Алис натисна бутона за повикване на персонала. Когато сервитьорът се плъзна, раздвижвайки въздуха, тя набра поръчка за още два коняка.
— А после…
— Да?
— Хората ще ни изслушат, ще поговорят за това и ще се почудят малко. Но няма да се случи нищо. Постепенно всичко ще се забрави. Бренън просто ще изчака, колкото и време да му отнеме — сто години, хиляда…
— Няма откъде да знаем. Все едно, че викаме във вакуум.
— Добре. Втората възможност е да се откажем още сега.
— Не.
— Съгласна съм. Третата възможност е да тръгнем но дирите му. С флотата на поясната полиция, ако ни подкрепи. В противен случай — сами.
Той се замисли, като отпиваше от коняка.
— Къде ще отидем?
— Добре, дай да помислим за това. — Алис се облегна назад с полузатворени очи. — Насочил се е към междузвездния космос. Спрял е в кометния пояс, доста извън орбитата на Плутон, за два месеца — спрял е съвсем, което трябва да му е струвало много гориво — и после е продължил.
— Корабът му е продължил. Ако сега е тук, трябва да е накарал пакския двигател да продължи без него. Това му е оставило пакската контролна кабина и пояс-ния едноместен кораб.
— И гориво. Цялото гориво, което му е трябвало, от резервоарите за маневриране в двигателното отделение. Били са напълнени, преди да тръгне.
— Добре. Приемаме, че е намерил начин да отглежда корените за храна. Може би е взел малко семена от товарното отделение, преди да напусне Марс. От какво има нужда сега, какво няма?
— Дом. База. Строителни материали.
— Възможно ли е да ги е изкопал от кометите?
— Може би. Поне що се отнася до газовете и химическите вещества.
— Добре. И аз мислих за това — каза Трусдейл. — Когато говориш толкова гладко за кометния пояс, да не смяташ, че е пръстен от скали, като астероидния пояс? Кометният пояс е удобен регион. — Приказване-то му се удаваше с известна трудност. Влиянието на коняка беше стигнало до езика му. Ако объркаше някоя сложна дума, тя щеше само да се изсмее. — Там кометите забавят скоростта си, кръжат и падат обратно към слънцето. Той е с десет до двайсет пъти по-голям по размер от слънчевата система, а тя е предимно в плоскост. В повечето от компонентите на кометните опашки има водород, нали? Значи Бренън няма проблеми с горивото. В момента може да е на едно място и на съвсем друго — утре. Къде да го търсим?
Алис го изгледа с присвити очи.
— Предаваш ли се?
— Изкушавам се. Въпросът не е в това, че е прекалено голям за мен. Прекалено е малък. Скривалището му е прекалено голямо.
— Има и друга възможност — рече тя. — Персефо-на.
Персефона. Как, по дяволите, беше забравил, че има Десета планета? И все пак…
— Персефона е газов гигант, нали?
— Не знам със сигурност, но предполагам, че е така. Била е засечена по масата й и по влиянието й върху орбитата на кометите. Но атмосферата й може да е замръзнала. Бренън би могъл да кръжи, докато не прогори дупка в замръзналите пластове, а после да кацне. — Тя се наведе през масата. Очите й бяха дълбоки и тъмнокафяви. — Рой, той трябва да взима метали отнякъде. Построил е някакъв вид гравитационен генератор, нали? Трябва да е извършил и експерименти, за да го направи. Необходим му е бил метал. Много метал.
— От кометите, може би?
— Не мисля така.
Трусдейл поклати глава.
— Не е можел да копае в Персефона. Една толкова голяма планета сигурно е газов гигант — с разтопено ядро. Навярно се затопля сама и има газообразна атмосфера. Няма как да кацне на нея. Налягането трябва да е страхотно.