— Тогава някоя луна! Може би Персефона има луна!
— …Защо не, по дяволите? Защо някой случаен газов гигант да няма дузина луни?
— Прекарал е два месеца неподвижен, за да се увери, че ще може да живее там. Трябва да е открил Персефо-на и да я е проучил с телескопите си. Когато се е убедил, че има луни, той се е освободил от пакското двигателно отделение. В противен случай е щяло да му се наложи да се върне обратно и да се предаде.
— Звучи логично. Нищо чудно да е отглеждал и дърво на живота… Но може вече да не е там.
— Сигурно е оставил следи. В момента говорехме за лупата. Трябва да е останала следа на мястото, където се е приземил, големи дупки там, където е копал руда, сгради, които е трябвало да изостави и топлина. Би могъл да скрие някои от тези неща, но не и топлината, не и на една малка луна, страшно далеч от Плутон. Неминуемо е отишла в околната среда, предизвикала е свръхтечни ефекти и е изпарила част от ледовете.
— Ще имаме доказателство — рече Трусдейл. — Холографски снимки. В най-лошия случай ще имаме хо-лоснимки на следите, които е оставил върху луната на Персефона. А не само нестабилна теория.
— А в най-добрия? — усмихна се тя. — Ще се срещнем с Бренън-чудовището лице в лице ли?
— Само да го пипна!
— Това е то — вдигна чашата си с коняк Алис. Те чукнаха внимателно стъклените чашки и отпиха.
Страхът от падане го държеше полубуден, а познатите усещания на махмурлука довършиха останалото. Той седна на леглото, което приличаше на розов облак. Леглото на Алис. Предишната нощ бяха дошли тук, навярно, за да празнуват или да сключат сделка, а може би просто защото се харесваха един друг.
Нямаше главоболие. Хубавият коняк предизвикваше махмурлук, но не и главоболие.
Това бе една от по-добрите му нощи.
Алис я нямаше. Дали бе отишла на работа? Не, можеше да я чуе в кухнята. Той зашляпа бос натам. Правеше палачинки, съвсем гола.
— Наистина ли имахме предвид това? — попита той.
— Сега ще опиташ поясната кухня — каза Алис и му подаде чиния с куп палачинки, а когато той я хвана неправилно, тя подскочи и се понесе точно като в рекламите. Рай успя да я хване, но купчината се изкриви.
Бяха си като палачинки: вкусни, но нищо повече. Може би към поясната кухня ги отнасяше голотата на готвачката. Той си сипа имитация на кленов сироп и си отбеляза наум да прати на Алис няколко бутилки кленов сироп от Върмонт, ако тя останеше в Пояса, а той стигнеше някога жив на Земята.
— Наистина ли имахме предвид това? — попита отново той.
Тя му подаде чаша и каничка замразено-сушено кафе от земен сорт.
— Нека първо научим нещо за Персефона. После ще решим.
— Мога да свърша това сам в хотела. И да ти пратя информацията, както ти ми я прати вчера. Така ще ти спестя малко работа.
— Добра идея. След това ще се свържа с Вини.
— Чудя се дали златнокожата флота би ми позволила да дойда с нея.
Тя седна в скута му — лека като перце, но иначе съвсем истинско момиче, точно колкото му трябваше на един мъж. Погледна го право в очите.
— Искаш ли да дойдеш или не? Той се замисли.
— Ще дойда, ако началниците ти ми позволят. Но ще ти кажа направо: ако мога да пусна златнокожите по следите на Вандервекен, значи ще съм доказал, че той не е в състояние да ме манипулира. Знае ли Вандервекен това, не ме е грижа за друго.
— Предполагам, че… е достатъчно честно.
Заедно напуснаха апартамента. Той беше част от нещо, което приличаше на пещерно селище — апартаменти, врязани в стената на дълбокия миньорски изкоп, представляващ гр. Андерсън. Те взеха метрото за Уо! ринг и се разделиха там.
ПЕРСЕФОНА: Открита за пръв път през 1972 г. чрез математически анализ на отклоненията в орбитите па някои известни комети. Видяна за пръв път през 1984 г. Персефона се движи назад, а орбитата и е наклонена под шейсет и един градуса към еклиптиката. Масата й е малко по-малка от тази на Сатурн.
Вероятно първото изследователско посещение на Персефона е извършено от Алън Джейкъб Майън през 2094-а. Твърдението на Майън е съмнително поради липсата на фотографски свидетелства (филмите му били повредени от радиацията, както и самият Майън, защото свалил щита от кораба си, за да спести гориво) и поради съобщението му, че Персефона има луна.
По-официална изследователска експедиция била пратена през 2170-а. Тя докладвала, че Персефона няма луни и че има атмосфера, типична за газовите гиганти — богата на водородни съставки. Атмосферата на планетата би позволила минна дейност, ако самата планета била достъпна като Юпитер. Повече експедиции не е имало.