Выбрать главу

По дяволите, помисли си Трусдейл. Няма луни.

Зачуди се дали Бренън може да е разкопал замразените химични газове на Персефона. С какво, с шепи ли? А и защо? По този начин не би могъл да открие метали… а и това нямаше значение, защото не би могъл да остави следи в облаците.

Намери доклада от 2170-а и го прочете. Малко по-трудно откри кратко интервю на Алън Джейкъб Майън за „Спектръм Нюс“. Беше самохвален, надут тип, от тези мъже, които биха си взели едногодишна отпуска, готови да стигнат до десетата планета само за да кажат, че са били първи. Не беше сериозен наблюдател. Навярно неговата „луна“ е била някоя кометна глава, движеща се покрай Персефона по бавна парабола.

Използва информационния си терминал, за да прати материала в щаб-квартирата на полицията.

Алис се върна към 1800.

— Вини не повярва — уморено каза тя.

— Не я обвинявам. Няма луни. Цялата ни непоклатима логика отива по дяволите. — Беше прекарал деня опити да се прави на турист в град, който не беше предназначен за туристи. Уоринг бе делови град.

— Нямаше да се съгласи, даже и да имаше луни. Каза… е, не съм сигурна, че беше права. — Умората на Алис не се дължеше на гравитацията. Тя не се отпусна върху леглото. Тялото й беше изправено, с високо вдигната глава. Но очите и гласът й… — На първо място, всичко било хипотетично, каза тя. Което си е вярно. На второ място, ако било истина, срещу какво сме щели да пратим една жалка, безпомощна златнокожа флота? На трето място, тази работа с Похитителя била задоволително обяснена като случаи на Далечния поглед.

— Не разбрах това.

— Далечният поглед. Самохипноза. Поясарите прекарват прекалено много време, втренчени в безкрайността. Понякога се събуждат в орбита около целта си без да помнят каквото и да било след тръгването. Всъщност, Вини ми показа доклада за Норма Стийр. Спомняш ли си за нея? Изчезнала през 2230-а.

— Да.

— Движила се е но курса си през онези четири месеца, през които се предполага, че я е нямало. Филмите в кораба й го доказват.

— А подкупите! Похитителят подкупва хората, които отвлича.

— Имаме доказателства за два подкупа. Но те могат да се обяснят и но друг начин. Хората използват историята за Похитителя, за да скрият печалби от контрабанда — или нещо още по-мръсно. — Тя се усмихна. — Или Вандервекен е изфабрикувал филмите на кораба на Норма Стийр. Аз лично вярвам в Похитителя.

— По дяволите, да!

— Но Вини зададе сериозен въпрос. Срещу какво се отправяме с една нещастна флота на поясната полиция? Бренън трябва да е взел метала отнякъде. Ако е разкопал луната на Персефона, след това трябва да я е преместил!

— М-м?

— Не ти ли дойде наум?

— Не.

— Не е толкова невероятно. За какво говорим, за маса с размера на Ганимед или за малка скална топка като Веста? Астероиди са местени и преди.

— Точно така… а той е разполагал с неограничено количество водородно гориво и вече е имал своя гравитационен генератор. Нали приехме, че е преместил ас-тероида Махмед. Но не може да я е преместил надалеч. Всяко голямо парче метал, което открием там, трябва да е луната на Персефона, нали? А той не би я преместил, освен ако не представлява категорично доказателство срещу него.

— Все още ли искаш да тръгнеш срещу Бренън?

Трусдейл пое дълбоко въздух.

— Да. Ще ми трябва помощта ти, за да си набавя екипировка.

— Идвам с теб.

— Добре.

— Страхувах се, че ще трябва да се откажа — рече тя. — Не разполагам с финанси като твоите, а ти не изглеждаше… достатъчно ентусиазиран, пък и Вини почти успя да ме убеди, че преследването ни е безсмислено. Рой, ами ако е така?

— Пак ще си изкараме прелестен меден месец. И ще сме единствените живи хора, видели десетата планета. Предполагам; че ще можем да препродадем екипировката, когато се върнем?

Преминаха към технически подробности. Щеше да струва скъпо.

Бренън…

…какво можеше да се каже за Бренън? Той винаги щеше да извлича максимална полза от околната си среда, за да постига целите си. Като познаваше околната му среда, като знаеше мотивите му, човек би могъл да предвиди точно действията му.

Но умът му? Какво става в ума му?

Избраната от него кариера — кариерата, която го бе избрала за работата на живота си — се състои главно в чакане. Той е готов от много отдавна. Сега чака и наблюдава, а понякога доизкусурява подготвеното. Има си хобита. Слънчевата система е едно от тях.

Понякога взима проби. Иначе наблюдава движещите се светлинки на двигателите с ексцентричния си заместител на телескоп. Със сложна апаратура за филтриране на шума улавя части от новини и забавни предавания. Повечето от тях ги осигурява Земята. Поясът комуникира чрез лазери, а те не са насочени към Бренън.