Цивилизацията се развива. Бренън наблюдава.
От една новинарска емисия научава за смъртта на Ес-тел Рандъл.
Това създава интересна възможност. Бренън започва да чака светлинен източник, движещ се към Персефона.
Рой не беше сигурен какво го бе събудило. Лежеше неподвижно в мрежестия хамак и усещаще кораба около себе си жив.
Вибрирането на двигателя беше по-скоро усещане, отколкото звук. Само два дни и той можеше да го чувства без да се концентрира. „Усещането не се е променило“, помисли си той.
Алис лежеше до него в другия хамак. Очите й бяха отворени, а веждите й — леко намръщени.
Това го уплаши.
— Какво има?
— Не знам. Слагай костюма.
Той сви устни. „Слагай костюма“ — през първия ден го беше карала да навлича и съблича проклетия авариен костюм в продължение на шест часа. Представляваше прозрачен пластмасов чувал с формата на човек, с цип, който минаваше от брадичката до коленете и се раздвояваше на чатала. Можеш да се намъкнеш в него за миг и ти трябва още толкова, за да включиш онази дебела тръба за въздух и вода в животоподдържащата система на кораба, но Трусдейл на няколко пъти се бе защипвал с ципа и последвалите изрази не можеха да се очакват от ничий сексуален партньор, независимо от предишните изживявания.
— Отсега нататък ще носиш само бандаж — беше му наредила тя. — И ще го носиш непрекъснато. Нищо не трябва да се защипва с този цип. — През последните два часа му бе подхвърляла костюма изотзад на смачкана топка, която той трябваше да разгъне и намъкне за десет секунди. Когато успя да го направи със затворени очи, Алис остана удовлетворена.
— Това е първата ти работа — беше му казала тя. — Винаги. Каквото и да се случи, навличай костюма си.
Той грабна костюма без да гледа, намъкна краката, ръцете и главата си, закопча го с две ръце и го включи в стената. Трябваше му още само миг, за да вземе на-раменния компресор от нишата му, да го нахлузи, да издърпа щепсела и да го включи в костюма. Въздухът изпълни прозрачното облекло — нямаше никакъв мирис. Алис все още беше по-бърза от него — изпреварила го бе и се изкачваше по стълбата.
Когато Рой влезе през отвора, тя вече беше в пилотското кресло.
— Добре върви — рече Алис, без да се оглежда.
— Какво става?
— Двигателят работи отлично. В момента сме точно на едно g и все още сме насочени към Персефона.
— Добре. — Той се отпусна. Придвижи се към другото кресло и леко се препъна.
Тя се огледа.
— Не го ли усещаш?
— Какво да усещам?
— Може пък и да си въобразявам. Чувствам се… лека.
Сега и той го усети.
— Но апаратурата отчита едно g.
— Да.
Той подскочи интуитивно.
— Провери курса.
Тя му хвърли странен поглед, после кимна и се захвана с работа.
Рой не можеше да й помогне. Беше прекарал част от първия и целия следващ ден в прослушване на учебни записи. Вече имаше добра теоретична представа как се управлява, поддържа и поправя поясен товарен космически кораб. Но Алис познаваше апаратурата. Той я остави на нея.
Почувства, когато настъпи промяната: на раменете му се прибави още малко тежест, а от структурата на кораба се чу леко проскърцване. Той забеляза страха в очите й и не каза нищо.
След известно време Алис съобщи:
— Вече не се движим към Персефона.
— О! — Рой почувства как в него се надига студен страх.
— Как разбра? — попита тя.
— Предположих. Но беше логично. Бренън е генерирал гравитация — това вече приехме. Ако се намирахме в силно гравитационно поле, можеше да има вълнов ефект.
— Аха. Ами, точно това се е случило. Разбира се, автопилотът не го е регистрирал. Което означава, че ще трябва да изчисля новия ни курс чрез триангулация. Сигурно е, че се движим встрани от Персефона.
— Какво можем да направим?
— Нищо.
Не й повярва. Бяха планирали всичко толкова подробно.
— Нищо ли?
Тя се обърна на мястото си.
— Може би си спомняш, че щяхме да достигнем върхова скорост от осем хиляди деветстотин и шейсет километра в секунда, а после да се приземим. Имахме достатъчно гориво, за да направим това два пъти — веднъж на отиване и после на връщане.
— Естествено. — Двеста петдесет и шест часа ускоряване, още толкова забавяне на скоростта и около сто часа снижаване. И ако им се наложеше да използват малко гориво за проучване, щяха да се върнат с по-ниска върхова скорост. Би трябвало да го помни. Разработили бяха десетки възможности. Бяха избрали товарен кораб, за да вземат допълнително гориво, лазери, с които да отрежат празното товарно отделение, ако нещата тръгнеха наистина зле и им се наложеше да намалят тежестта. А лазерите можеха да им служат и като оръжие.