А цялата отсамна страна на структурата бе огряна от слънчева светлина. Откъде ли идваше?
— Приближаваме се. — Алис беше напрегната, но в гласа й не се усещаха сълзи. Бързо се бе възстановила.
— Какво ще правим сега? Ще се приземим сами или ще чакаме той да ни приземи?
— По-добре да включа двигателя — отвърна тя. — Гравитационният му генератор може да предизвика бури в онази изкуствена атмосфера.
Рой не я попита откъде знае. Тя предполагаше, разбира се.
— А оръжията? — рече той. Ръцете й замръзнаха на клавишите.
— Той няма… не знам.
Трусдейл се замисли над въпроса. И така изпусна възможността си.
Когато се събуди, помисли, че е на Земята. Ярка слънчева светлина, синьо небе, гъделичкане на трева по гърба и краката му, полъх, шумолене и мирис на студен, опрашен ветрец… дали пък сега не бе изоставен в някой друг национален парк? Той се претърколи настрани и видя Бренън.
Бренън седеше на тревата и го наблюдаваше, обгърнал възлестите си колене. Беше облечен само с дълга жилетка, цялата в джобове: големи джобове, малки джобове, гайки за инструменти, джобове върху джобове и в джобове. И повечето от тях бяха пълни. Трябва да носеше инструменти, колкото собственото си тегло.
Там, където жилетката не покриваше тялото му, кожата на Бренън бе цялата на широки, кафяви гънки. Приличаше на пакската мумия в Смитсъновия институт, но беше по-едър и още по-грозен. Изпъкналите брадичка и чело разваляха плавните линии на пакската глава. Очите му бяха кафяви, замислени и човешки.
— Здрасти, Рой — каза той.
Рой конвулсивно седна изправен. Там беше Алис, легнала по гръб със затворени очи. Още носеше костюма си под налягане, но качулката й беше свалена. Там беше и корабът, легнал по корем върху… върху…
Зави му се свят.
— Тя ще се оправи — казваше Бренън. Гласът му беше сух, леко неземен. — Ти също. Не исках да се появите с пламтящо оръжие. Тази екосистема не се поддържа лесно.
Рой отново вдигна очи. Погледът му се плъзна нагоре по заобления зелен склон, до мястото, където се носеше една невероятна маса, готова да падне отгоре им. Покрит с трева сфероид със самотно гигантско дърво, което растеше от едната му страна. Корабът лежеше до ствола му. Той също би трябвало да падне.
Алис Джордан седна изправена. Рой се зачуди дали ще изпадне в паника… но тя огледа за миг Бренън-чу-довището, а после каза:
— Значи се оказахме прави.
— Съвсем близо до истината — съгласи се Бренън. — Обаче нямаше да намерите нищо на Персефона.
— И сега сме заловени — горчиво рече тя.
— Не. Вие сте гости. — Изражението й не се промени. — Мислите, че си играя на евфемизми. Не. Когато си тръгна, ще ви подаря това място. Работата ми тук е почти завършена. Ще трябва да ви инструктирам как да не се убиете, като натискате неправилните копчета и ще ви дам документацията на Коболд. Ще имаме време за това.
„Ще го подари?“ Рой си помисли, че е изолиран тук, недостъпно далеч от дома. Един доста приятен затвор. Да не би Бренън да си мислеше, че е създал нова Райска градина? Но той продължаваше да говори:
— Разбира се, имам свой собствен кораб. Ще ви оставя вашия. Вие разумно спестихте горивото. Ще станеш много богат от това, Рой. Вие също, госпожице.
— Алис Джордан — рече тя. Приемаше го спокойно, но изглежда не знаеше какво да прави с ръцете си. Те трепереха.
— Наричайте ме Джак или Бренън, или Бренън-чудо-вището. Не съм уверен, че още нося името, с което съм роден.
Рой каза само една дума:
— Защо? Бренън разбра.
— Защото работата ми тук е свършена. Какво мислиш, че правя тук двеста и двайсет години?
— Използваш генерирана гравитация като вид изкуство — отвърна Алис.
— Да. Но предимно наблюдавах за високоенергийни литиеви радикали в Стрелец. — Той ги погледна през маската на лицето си. — Не съм потаен. Опитвам се да ви обясня това, за да не сте толкова нервни. Тук имах цел. През миналите няколко седмици открих онова, което търсех. Скоро ще си тръгна. Никога не съм мислил, че ще им трябва толкова време.
— На кого?
— На паките. Дайте да видим, трябва подробно да сте проучили инцидента с Фсстпок, иначе нямаше да стигнете толкова далече. Сещали ли сте се да се запитате какво биха направили бездетните протектори на Пак след заминаването на Фсстпок?
Очевидно не бяха.
— Аз се сетих. Фсстпок е създал на Пак космическа промишленост. Открил е как да отглежда дърво на живота в световете от галактическите ръкави. Построил е кораб, който е функционирал, доколкото някой Пак би могъл да го засече. Какво следва?