Всички онези бездетни протектори, търсещи си мисия в живота. Космическа промишленост за строеж на кораби, предназначени за една цел. Нещо би могло да се случи с Фсстпок. Инцидент. Или пък да загуби желанието си за живот но средата на пътя насам.
Тогава Рой разбра.
— Биха пратили друг кораб.
— Точно това и са направили. Даже да е стигнал дотук, Фсстпок би имал нужда от помощ за претърсването на пространство с радиус трийсет светлинни години. Който и да го последва, не би тръгнал право към Слънцето, защото Фсстпок би го претърсил, докато другият стигне дотук. Би се насочил настрани от очевидния район на действие на Фсстпок. Реших, че това ще ми даде още няколко години — рече Бренън. — Мислех си, че ще пратят друг кораб почти незабавно. Страхувах се, че няма да съм готов.
— Защо им е трябвало толкова много време?
— Не знам. — Бренън издаде звук, като признаване на вина. — По-тежко товарно отделение, може би. Гледачи с преустановена жизнена дейност, в случай, че сме измрели за тези два и половина милиона години.
— Каза, че си наблюдавал… — рече Алис.
— Да. Едно слънце не изгаря гориво съвсем като бу-сардов реактивен таран. Има свиване и страшно много топлина, после газът се разпространява в космоса, още докато се топи. Бусардовият реактивен таран ще изхвърля много особени вещества: високоенергиен водород и хелий, литиеви радикали, някои борати, даже литиев хидрид, което по принцип е химически невъзможно. При забавяне на скоростта всички те се отделят във високоенергиен поток почти със скоростта на светлината.
Корабът на Фсстпок работеше по този начин и аз не очаквах да имат проблеми с конструкцията му. Не само защото работеше, а и защото беше най-добрият, който можеха да направят. Когато си умен като Пак, има само един верен отговор за дадена група средства. Чудех се, дали не се е случило нещо с техниката им след заминаването на Фсстпок. Нещо, като например война. — Той се замисли. — Във всеки случай, открих особени вещества в Стрелец. Нещо се приближава.
— Колко кораба? — с ужас попита Рой.
— Един, разбира се. Всъщност, не съм получил образа му, но биха пратили втори кораб веднага, щом го построят. Защо да чакат? И може би друг след него, а после още един. Ще ги търся оттук, докато телескопът ми е още настроен.
— После какво?
— После ще унищожа всички кораби.
— Просто така?
— Непрекъснато ми реагират така — каза Бренън с известна горчивина. — Виж: ако един Пак знае как изглежда човешката раса, то би се опитал да ни унищожи. Какво трябва да направя? Да му пратя съобщение, да поискам примирие? Дори само тази информация ще му каже достатъчно.
— Можеш да го убедиш, че си Фсстпок — предложи Алис.
— Навярно бих могъл. А после какво? Той би спрял да се храни, разбира се. Но първо би поискал да ни предаде кораба си. Никога не би повярвал, че вече сме развили технология за производство на изкуствени моно-полюси. Корабът му би бил втори по рода си в тази система, а на нас би могъл да ни трябва и талиев окис.
— Х-м.
— Х-м — имитира я Бренън. — Да не мислиш, че ми харесва идеята да убия някой, който е дошъл от трийсет и една хиляди светлинни години, за да ни спаси от самите нас? Обмислям този въпрос от много дълго време. Друг отговор няма. Но не позволявайте на това да ви спре. — Бренън се изправи. — Помислете си. Докато го правите, можете и да разгледате Коболд. Накрая ще бъде ваш. Всички опасни неща са зад врати. Поиграйте на топка, поплувайте там, където намерите вода, поиграйте голф, ако искате. Но не яжте нищо и не отваряйте никакви врати. Рой, разкажи й легендата за Синята брада. — Бренън посочи към един нисък хълм. — Натам и през градината ще стигнете до моята лаборатория. Ще бъда там, когато ви потрябвам. Забавлявайте се. — И тръгна — не бавно, а тичешком.
Те се спогледаха.
— Мислиш ли, че не лъже? — попита Алис.
— Надявам се — отвърна Рой. — Генерирана гравитация. А и това място. Коболд. С гравитационни генератори можем да го преместим в слънчевата система и да го използваме като дисниленд.
— Какво искаше да каже с тази „Синя брада“?
— Искаше да каже: „Наистина не отваряйте нито една врата“.
— А-ха.
Като се имаше предвид неограниченият избор от посоки, те решиха да последват Бренън през хълма. Не го забелязаха повече. Коболд имаше остро очертания хоризонт на всеки малък астероид, поне от външната крива на тороида.
Но откриха градината. Имаше плодни дръвчета, орехи и зеленчукови лехи във всички фази на цъфтеж. Рой извади един морков и се върна назад в спомените си: заедно с няколко братовчеди, всички около десетгодишни, се разхождаха с Благородната Стел в малката зеленчукова градина на имението й. Вадеха моркови, миеха ги под един кран…