Пусна моркова на земята без да го опита. Заедно с Алис се разхождаха под портокаловите дървета без да ги докосват. Във вълшебната страна човек не пренебрегва с лека ръка заповедта на местния магьосник… особено след като Рой не бе сигурен, че Бренън разбира силата на изкушението да не се подчинят.
Катеричка скокна към едно дърво, щом се приближиха. Заек ги гледаше от леха с цвекло.
— Напомня ми на Затворническия астероид — рече Алис.
— Напомня ми за Калифорния — отвърна Рой. — Освен начина на извиване на гравитацията. Чудя се, дали съм бил тук преди.
Тя го погледна.
— Спомняш ли си нещо?
— Абсолютно нищо. Всичко е толкова странно. Бренън изобщо не спомена за отвличанията, нали?
— Не. Той… може да си мисли, че не е необходимо. Трябва да сме разбрали всичко, щом сме тук. Ако Бренън разсъждава напълно логично, той би трябвало да се държи така, сякаш вече сме разговаряли за всичко.
Зад градината виждаха най-високата кула на средновековен замък. От тази перспектива изглеждаше почти настрани. Лабораторията на Бренън, несъмнено. Те го погледнаха, после се обърнаха обратно.
Земята ставаше все по-дива, превръщаше се в калифорнийски гъсталак. Видяха лисица, земни катерици, даже дива котка. Беше пълно с диви животни: като в парк, ако не се броеше начина, по който се извиваше.
На вътрешната крива на тороида те застанаха под тревистата сфера и погледнаха нагоре към кораба си. Огромното дърво насочваше клоните си към тях.
— Почти мога да докосна онези клони — рече Рой. — Мога да се спусна долу.
— Няма значение. Погледни натам — посочи тя около кривата.
Там, където сочеше, течеше поток и имаше водопад, който падаше нагоре от средата — от по-голямата част на Коболд към тревистата сфера.
— Да. Можем да стигнем до кораба, ако решим да използваме водопада.
— Бренън трябва да има начин да се качва оттук дотам.
— Нали каза: „Поплувайте във всяка вода, която откриете“.
— Но аз не мога да плувам. Ти ще трябва да го направиш — рече Алис.
— Добре. Хайде.
Отначало водата беше ледено студена. Слънчевата светлина се отразяваше ослепително от потока… и Рой отново се зачуди. Слънцето над главата му беше горещо и ярко. Но те щяха да забележат атомен реактор с такава големина.
Алис гледаше надолу към него от брега.
— Сигурен ли си, че искаш да го направиш?
— Съвсем сигурен. — Той се засмя — отчасти, защото трепереше. — Ако изпадна в беда, извикай Бренън. Какво искаш от кораба?
— Дрехи. — Беше гола под прозрачния костюм под налягане. — Непрекъснато искам да се прикрия с ръцете си.
— От Бренън?
— Зная, Бренън е безполов. Въпреки това.
— Оръжие? — попита той.
— Няма смисъл. — Тя се поколеба. — Опитах се да измисля някакъв начин да проверим онова, което ни каза Бренън. На кораба няма никакви инструменти, които да ни свършат работа. Все пак… може да се опиташ да насочиш предупредителния лъч за слънчева буря към Стрелец.
Рой заплува към водопада. Не се чуваха обичайните звуци на необуздана вода. Не можеше да е толкова опасно, колкото… би трябвало.
Нещо докосна глезена му. Той се дръпна и погледна надолу. Във водата проблясна сребриста форма. До крака му се беше допряла риба. Не му се бе случвало никога преди.
Стигна до мястото, където водата падаше нагоре. Той си почина, като повървя във водата и я остави да го поеме. Последва миг на загуба на ориентация, а сетне…
…намираше се в бавно течащ поток. Алис загрижено го наблюдаваше. Беше застанала хоризонтално отстрани на отвесна скала.
Теченията покрай краката му го накараха да се учуди. Той се гмурна във въртопа и излезе от другата страна на потока, а после се обърна назад. Отново се гмурна и се остави на течението, което го изхвърли върху зелена топка в бъбрековиден басейн. Корабът беше само на няколко метра.
Рой излезе от водата със смях. Поток, който на два пъти течеше през въздуха!
Корабният предупредителен лъч за слънчева буря не показа никакви признаци на смущения в Стрелец. Не доказа нищо. Рой не знаеше колко усилия са нужни, за да нагласи уреда.
Той събра дрехи за двама им в друг костюм под налягане и прибави две опаковки готова храна, защото беше гладен. Занесе ги в запечатания костюм. Изобщо не погледна към оръжието.
Откриха Мьобиусова шина с размери дванайсет на два метра, направена от някакъв сребрист метал, която висеше почти хоризонтално във въздуха. Само част от ръба й беше забит в голата пръст. Разглеждаха я известно време, а после Алис… я изпробва.