Сега Коболд беше ослепително бяла точка.
— Какво следва после?
— В продължение на година, два месеца и шест дни, нищо. Искаш ли да разгледаш кораба.
— Нищо ли?
— Имам предвид, че през това време няма да ускоряваме. Виж. — Пръстите на Бренън пробляснаха върху пулта за управление. Екранът се подчини и показа триизмерна карта на Слънцето и района му на разстояние двайсет и пет светлинни години.
— Ние сме тук, до Слънцето. На път сме за тук. Онази точка е точно между Алфа Центавър и звездата на Ван Маанен. Когато запалим пакския кораб, ще се насочим директно към пакската флота. Няма да могат да разберат скоростта ни, без да знаят скоростта на отделените газове и изобщо няма да знаят напречния ни компонент. Ще трябва да приемат, че се движа от звездата на Ван Маанен към Алфа Центавър. Не искам да ги насочвам обратно към Слънцето.
— Има логика — неохотно призна Рой.
— Хайде да се разходим — предложи Бренън. — По-късно можем да навлезем в подробностите. Искам да се научиш да управляваш този кораб, ако нещо се случи с мен.
Бренън го бе нарекъл „Летящия холандец“. Макар че в него имаше кораби, той едва ли беше такъв.
— Ако предпочиташ, бих могъл да заявя, че плаваме — жизнерадостно каза Бренън. — Има приливи и отливи, фотонни ветрове и прашни плитчини, които могат да ни разбият.
— Но ти свърши с цялото управление още на тръгване.
— Естествено, но ако трябва, бих могъл да завъртя някое светлинно платно. Не ми се иска. Това би ни направило по-забележими.
„Летящия холандец“ беше скална основна маса, предимно куха. Три огромни кухини съдържаха компонентите на бусардов реактивен таран в пакски стил. Бренън го бе нарекъл „Протектор“. В друга кухина се намираше товарният кораб на Рой Трусдейл. Останалите кухини бяха стаи.
Имаше хидропонна градина.
— Това е извън границите — каза Бренън. — Дърво на живота. Никога не влизай тук.
Имаше стая за упражнения. Бренън прекара известно време, за да покаже на Рой как да настройва машините за развиване на мускулите на гледача. На борда на „Летящия холандец“ гравитацията беше почти нула. И двамата трябваше да се упражняват.
Имаше работилница за машини.
Имаше телескоп: голям, но обикновен.
— Отсега нататък не искам да използвам гравитационни генератори. Искам да приличаме на скала. По-късно ще приличаме на пакски кораб.
Рой си помисли, че това не бе необходимо.
— Ще минат половината от сто седемдесет и три години, преди Паките да открият някаква следа от това, което правим сега.
— Може би.
Там беше и „Протектор“.
През първите няколко седмици от пътуването не правиха почти нищо, освен да обучават Рой Трусдейл да управлява кораба. Той научи разликите между кораба на Фсстпок и този на Бренън.
— Не знам колко дълго ще искаме да запазим камуфлажа — каза му Бренън. — Може би известно време. Може би завинаги. Зависи.
Така че Бренън превърна контролната кабина в зала за обучение, като свърза сензори с контролните системи и вкара енергия отвън. Рой се научи да поддържа постоянно ускорение девет към две g. Научи се да засенчва полетата, за да замъгли малко отделените газове. Двигателят на Фсстпок не беше настроен толкова прецизно като този на Бренън, поради трийсет и едната хиляди светлинни години на пътуването му.
Контролната кабина беше много по-голяма, отколкото бе очаквал Рой.
— Фсстпок не е имал толкова много пространство, нали?
— Не. Фсстпок трябваше да носи храна, въздух и инсталация за рециклиране за около хиляда години. А аз — не. И все пак ще ни е тясно… но ще се забавляваме. Фсстпок не разполагаше и с нашата компютърна технология или поне не я използваше.
— Чудя се защо.
— Един Пак не би разбрал необходимостта от това да използва машина, която да мисли вместо него. Той вече мисли твърде добре… и това му харесва прекалено много.
Вътрешността на капковидното товарно отделение изобщо не приличаше на онази в извънземния кораб, пристигнал в слънчевата система преди два века. Товарът му беше смърт. От него можеха да излизат тежки позиционни реактивни двигатели и бе в състояние да води сражение самостоятелно. Дългата му ос представляваше рентгенов лазер. Една дебела тръба, успоредна на лазера, можеше да генерира насочено магнитно поле.
— Тя може да отблъсква полетата в основания на мо-нополюси бусардов реактивен таран. Разбира се, това може да не му навреди достатъчно, ако не си разчел точно времето.
Когато Рой се научи да го използва — а това отне време, защото не знаеше нищо за теорията на полето — Бренън, започна упражненията по въпроса „кога“.