Първият порив на Рой беше да изкрещи: „Бренън! Какво се опитваш да направиш?“
Вече го беше правил. Този път се въздържа. Защото се бе досетил за отговора: вторият кораб изгаряше отделените газове на „Протектор“! Без значение как: беше истина и точно затова вражеските кораби се движеха в тандем.
Той пусна две бомби от по половин тон радон с отделени двигатели.
Радонът имаше кратък период на полуразпадане: трябваше да се държи в стаза-поле. Генераторът беше извън корпуса на бомбата и се състоеше отчасти от меко желязо. Тарановото поле на врага го разкъса на части. Миг по-късно радонът беше в стеснената част и се случваха невероятни неща: радонът се стопи до трансу-раниеви елементи, а след това започна незабавна верижна реакция. Стеснената част експлодира. Тарановото поле заблестя като коледна елха в универсален магазин. Пакският кораб избухна в малка бяла точица и изчезна.
Последният пакски кораб бе далеч назад.
Излизането от това състояние беше бавен процес. Рой трябваше непрекъснато да си казва: „това не бе наистина, а само симулация“. Той рязко подскочи, когато извънземната глава на Бренън се провря през туинга.
После извика:
— Каква, по дяволите, беше онази работа с горенето на отделените газове на кораба ми?
— Просто знаех, че ще се сетиш. Ще ти разкажа подробно, но първо нека поговорим за битката.
— Остави битката!
— Справи се добре — рече Бренън. — От оръжейното ти отделение не е останало много, но няма проблем, стига да не срещнеш още разузнавачи. Нямаш достатъчно гориво, за да влезеш в орбита около Вундерланд — използва прекалено много. Но можеш да оставиш „Протектор“ и да се приземиш с товарния кораб.
— Това е чудесно. Много окуражаващо. Сега ми кажи как е възможно един пакски разузнавач да изгори отделените газове на собствения ми кораб и да изтръгне смукателната ми помпа!
— Това е една от възможните конфигурации. Всъщност, точно нея ще започна да търся. Лесно ще я открия. Мога да ти го покажа по-добре с диаграми.
Рой се бе поуспокоил малко, когато стигнаха в контролната кабина на „Летящия холандец“. Беше започнал и да трепери. Трите дни в контролното кресло на „Протектор“ го бяха изтощили.
Бренън замислено го погледна.
— Искаш ли да отложим това?
— Не.
— Добре. Ще бъда кратък. Нека погледнем какво прави тарановото ти поле. То събира междузвезден водород в пътека, широка четири хиляди и осемстотин километра. Пренася я през магнитни полета и я свива достатъчно силно и дълго, за да предизвика известно сливане. Резултатът е хелий, малко остатъчен водород и някои продукти на сливането от по-висок порядък.
— Точно така.
— Това също е горещ и доста непроницаем поток. Разнася се постепенно, като всички ракетни отделени газове. Но да предположим, че те преследва кораб тук. — Бренън показа изображението на екрана: два малки кораба, като вторият следваше първия на сто и шейсет километра. Той постави широк конус пред водещия кораб и го сви почти в точка зад кораба. Една игловидна форма с кораба на върха — предпазният щит на кораба — превърна входящия водород в пръстеновидно стеснение. — Ти събираш горивото заради него. Тарановото му поле е само сто и шейсет километра… — Бренън начерта много по-тесен конус. — …и му дава по-фин контрол над потока гориво. Той вече е горещ и плътен. Гори по-добре, протича сливане от по-висш порядък. Отделените газове ще са по-богати на берилий.
Това е само едно от нещата, които би могъл да опита последният останал Пак. Водещият кораб би бил единствено таран: няма гориво, несистемен двигател, нито товар. За да постигне таранова скорост, би се наложило да го теглят. Вторият кораб е по-тежък, но набира по-голяма мощ.
— И смяташ, че към нас се движи подобно нещо?
— Може би. Има и други вероятности. Два самостоятелни кораба, свързани чрез гравитационен генератор. При натиск биха могли да се разделят. Или пък водещият кораб би могъл да е истинският, а задният да играе само ролята на двигателен. Във всички случаи мога да ги открия. Берилиевите им честоти ще светят като неонов надпис в небето. Трябва само да построя детектора.
— Необходима ли ти е помощ?
— После. Върви да спиш. Ще направим нова суха тренировка след около месец. Само бъди по-внимателен с онзи електромагнитен проектор. Когато се събудиш, ще ти покажа какво направиха с него пакските разузнавачи.
— Какво направи с него ти.
— Какво щяха да направят те. Върви да спиш.
Бренън беше в работилницата от три дни. Ако спеше, правеше го там. Не се хранеше. Това, върху което работеше, изпълваше помещението с непрекъснат шум и предизвикваше буботещо вибриране в скалата на „Летящия холандец“.