— Какво те кара да смяташ, че те нямат подобни?
— Не смятам така — отвърна Бренън. — Непрекъснато се чудя какво ще построят за мен, щом разберат какво имам аз.
Един ден се върна в обсерваторията.
— Всичко е готово — жизнерадостно заяви той. — Мога да получа поляризираното гравитационно поле, което ми трябва. Което означава, че и Паките могат да го получат, а това вече ми говори, че вероятно го използват.
— В такъв случай сме готови за тръгване. Най-накрая.
— Веднага, щом разбера какво правят пакските разузнавачи. Дванайсет часа, обещавам.
На екрана на телескопа пакските разузнавачи се виждаха като мънички зелени светлинки, на голямо разстояние един от друг и значително по-близо до Слънцето. Бренън изглежда знаеше точно къде да ги открие, но после ги наблюдава в продължение на два месеца.
— Все още поддържат гравитация три — рече той. — Ще спрат, когато стигнат до Слънцето. Значи досега съм бил прав за тях. Да видим още колко време ще е така.
— Не е ли време да ми кажеш какво имаш предвид?
— Точно така. Напускаме „Летящия холандец“ сега. Няма да ги убеждаваме, че идвам от звездата на Ван Маанен. Така или иначе, те ни виждат от погрешен ъгъл. Ще тръгна за Вундерланд с 1,08 g, ще задържа така около месец, после ще увелича на две g и ще започна да завивам в обратна посока от тях. Ако тогава ме забележат, ще завият след мен, стига да ги накарам да ме помислят за достатъчно опасен.
— Защо… — понечи да попита Рой, но се сети, че 1,08 g е повърхностната гравитация на Дом.
— Не искам да си помислят, че съм Пак. Не сега. Най-вероятно е да преследват местен обитател, способен да построи или открадне пакски кораб. Не искам и да използвам гравитацията на Земята. Това ще ни издаде.
— Добре, но в такъв случай ще си помислят, че идваш от Дом. Това ли искаш?
— Струва ми се, че да.
Дом нямаше голям избор по отношение на влизането си във войната. Рой въздъхна. Кой ли имаше?
— Ами ако двамата продължат към Слънцето, а третият тръгне след нас? — попита той.
— Това е интересното. Те все още са на разстояние осем светлинни месеца помежду си. Всеки от тях трябва да завива осем месеца, преди да види, че и другите правят това. Обръщането назад би им струвало още година и половина. Дотогава може просто да решат, че съм прекалено опасен, за да избягам. — Бренън вдигна поглед от екрана. — Ти не споделяш ли ентусиазма ми?
— Бренън, ще минат две гадни години, преди даже да разбереш дали са тръгнали след теб. Една година, за да те забележат и още една, преди да разбереш дали те преследват.
— Не цели две години. Но почти. — Очите на Бренън бяха тъмни под костната изпъкналост. — Точно колко скука можеш да понесеш?
— Не знам.
— Мога да ти направя капсула в стаза-поле, като използвам две от радоновите бомби.
За Бога, какво облекчение!
— Хей, това е чудесно. Но ще трябва да изхвърлиш радона, нали?
— По дяволите, не. Не бих направил това. Просто ще преместя две от бомбите в животоподдържащата система и ще направя метална обвивка между генераторите.
Съвестта започна да го гризе.
— Виж, чувстваш ли се по същия начин, по който се чувствам аз? Имам предвид, за чакането. Бихме могли да се редуваме с наблюдението.
— Стига. Мога да чакам до деня на Страшния съд без да протегна ръцете си, ако имам причина.
Рой се засмя. Постоянните забавяния наистина му бяха досадни.
Стаза-кабината беше цилиндър от меко желязо с височина два метра, запоен за обвивките на две радонови бомби. Дължината на цялото съоръжение беше четири метра. Наложи им се да го прекарат през вратата между кухнята и залата за упражнения.
Подхождаше на Рой като ковчег. Той го усещаше като ковчег. Стисна зъби и не каза нищо, докато чакаше Бренън да затвори извития отвор.
Това предизвика много солиден звук.
„Сигурен ли си, че ще работи?“
„Идиот. Дом е бил заселен по този начин. Разбира се, че ще работи.“ Бренън би го помислил за глупак.
Той чакаше в тъмнината. Представяше си как Бренън довършва запояването, проверява електрическата верига и прочее, преди да свърже прекъсвача. После — няма да усеща как минава времето. Когато вратата се отвори, ще зададе глупавия въпрос: „Не сработи ли?“
Внезапно гравитацията се стовари отгоре му. Рой се удари в пода и остана там. Той изсумтя от шока и изненадата. Нямаше нужда да пита: „Протектор“ беше полетял, лесно постигайки гравитация три.
Вратата се отвори. Бренън го хвана под мишниците и го извади. Ръцете му бяха твърди като острие на брадва. Полу вървеше, полу носеше Рой към аварийното кресло. После го хвана за колана и бавно го намести в креслото.