При домската гравитация спа по-малко и по-леко. Събуди се в неясната светлина и се сети за странните си подозрения към Бренън. На лицето му се плъзна слаба усмивка.
Отново си ги припомни… като очакваше да види колко са смешни. Тогава бе страдал от някаква параноя. Човекът не бе създаден да живее заключен с не съвсем човешко същество в продължение на шест години.
Отново си припомни подозренията и те бяха логични. Идеята все още беше ужасна, но Рой не успя да открие логически пропуск.
Това го разтревожи.
А и все още не знаеше какво точно планира Бренън на Дом.
Стана и обиколи кораба. Намери нещо, което Алис бе оставила на борда много отдавна: бои за костюм под налягане. На гърдите на костюма на Рой никога не бе имало рисунка. Той го сложи на един стол и застана пред него, в очакване на вдъхновение. Но вдъхновението представляваше жива флуоресцентна мишена.
„Мухльо.“ Ако беше прав… но не можеше да е прав.
Обади се на Бренън. „Забрави го…“
— Тук всичко е наред — каза Бренън. — Как са нещата при теб?
— Отлично, доколкото мога да преценя, без всъщност да съм управлявал кораба.
— Добре.
Рой откри, че глупаво се опитва да разчете изражението на твърдото му лице.
— Бренън, преди известно време ми дойде нещо наум. Никога не съм го споменавал…
— Преди около две и половина години? Помислих си, че нещо те безпокои, освен липсата на харем.
— Може би съм луд — рече Рой. — А може да съм бил луд тогава. Сетих се, че ще ти е много по-лесно да уговориш населението на Дом да подкрепи твоята война, ако първо… — Почти не можеше да го изрече. Но разбира се, Бренън се беше сетил за това. — Ако първо засееш планетата с дърво на живота.
— Това не би било добре.
— Не, не би било. Но моля те, обясни ми защо не е логично.
— Не е логично — отвърна Бренън. — Ще трябва прекалено много време, за да порасне.
— Да — в изблик на облекчение каза Рой. — Да, но ти не ме пускаше в хидропонната градина. Не беше ли, защото някой вирус можеше да се докопа до мен?
— Не. Беше, защото миризмата щеше да стигне до теб и щеше да изядеш нещо.
— А същото се отнасяше и за градината на Коболд.
— Точно така.
— Градината, в която заедно с Алис се скитахме, без изобщо да усетим някакъв мирис.
— Сега си по-възрастен, идиот такъв! — загуби търпение Бренън.
— Да, разбира се. Извинявай, Бренън. Трябваше да се досетя за всичко това… — „Бренън да загуби търпение? Бренън?“ — По дяволите, Бренън, бях само с месец по-възрастен, когато ми каза никога да не влизам в хидропонната градина на „Летящия холандец“!
— Овладей се — рече Бренън и изключи.
Рой се отпусна назад в аварийното кресло. Беше потиснат. Каквото и друго да беше, Бренън бе приятел и съюзник. А сега…
Сега, съвсем внезапно, „Протектор“ се разтърси под тройното гравитационно ускорение. Рой потъна назад. Устата му се разтвори широко от шока. После, с всичката сила на вече масивната си дясна ръка, той се протегна към пулта и откри един червен бутон.
Беше със секретна ключалка.
Ключът беше в джоба му. Рой бръкна в него, като проклинаше между зъби. Бренън искаше да го обездви-жи. Нямаше да се получи. Той преодоля притеглянето, отключи и натисна бутона.
Кабелът, който го свързваше с „Протектор“, се освободи. Рой падаше.
Трябваше му цяла минута, за да включи двигателя. Започна завой под деветдесет градуса. „Протектор“ навярно не би могъл да повтори радиуса на завиване на по-малкия товарен кораб. През порта той гледаше как пламъкът от двигателя на „Протектор“ остава встрани.
Видя го да изчезва.
Защо Бренън бе изключил двигателя?
Няма значение. Следваща стъпка: комуникационният лазер и да предупреди Дом.
Ако предположеше, че е прав… но сега, той не посмя да предположи нищо друго. Бренън би могъл да се оправдае по-късно сам: да се прехвърли при космонавти от Дом, без да носи нищо, освен костюм под налягане и да им разкаже как Рой бе полудял. И навярно щеше да е истина.
Той насочи комуникационния лазер към Дом и започна да го настройва. Знаеше честотата, която му трябваше и мястото… ако беше от дясната страна на планетата. Какво щеше да направи сега Бренън? Какво можеше да направи? Щеше да направи това, което можеше. Протекторът няма много свободна воля… а в оръжейното отделение на „Протектор“ имаше адски много оръжие. Щеше да убие Рой Трусдейл.
Дом изглежда се обръщаше с неправилната страна. Колонията беше колкото средно голяма държава, но глупаво бе обърнала гърба си! Къде ли беше убийственият лъч на Бренън? Той трябваше да го използва.