Разработих начини за унищожаването на Дом, като използвах пакската разузнавателна двойка. Преправих „Протектор“ въз основа на онова, което бяхме научили от пакските разузнавачи, след като Бренън го бе построил.
След шест дни започнаха да се събуждат. Двайсет и четирима. Докторите Мартин и Коулс се бяха заразили от пациентите си. Все още се изменяха.
Беше забавно да разговарям с хора, чиито умове бяха като моя собствен. Бедният Бренън. Говорех бързо, защото знаех, че земният ми акцент би ме направил неразбираем за всеки гледач, който може да слуша. Докато говорех, те се движеха из стаята, като изпробваха мускулите и новите си тела, и въпреки това знаех, че не пропускат нито дума. Когато свърших, прекарахме няколко часа в обсъждане на положението.
Трябваше да научим дали Бренън не бе фалшифицирал вида на пакските разузнавачи и пакската флота. Имахме късмет. Лен Бестър беше монтьор на двигатели и бе в състояние да конструира генератор на инду-цирана гравитация. Той каза, че е възможно и ни изложи достатъчно теоретични постановки, за да ни убеди. Каза ни и как би могъл да бъде направен, за да върши работа. Решихме да приемем за истина гравитационния телескоп на Бренън и пакската флота. Иначе имаше начини да е подправил онова, което бях видял от разузнавачите. Не бе възможно да получим други доказателства за версията на Бренън, освен вътрешната й логич-ност, в която също се убедихме.
Разработихме плановете си в съответствие с нея.
Разбихме пластмасовата херметична камера и се пръснахме в болницата. Всичко свърши, преди болничният персонал да разбере какво става. Затворихме ги, докато вирусът на дървото на живота не ги приспеше. Мнозина искаха да продължат да се грижат за пациентите си. Позволихме им, но трябваше да унищожим всички медицински резерви. Имаше опасност, когато хората започнеха да припадат от вируса на дървото на живота, другите да поразят физиологията им с опитите си да ги лекуват.
После полицията на Клейтаун обкръжи болницата, но дотогава можехме да приемем, че всички вътре са се заразили. През нощта се разпръснахме.
През следващите дни нападахме болници, аптеки и единствения фармацевтичен завод. Разрушихме телевизионните станции, за да забавим разпространяването на новините. Хората щяха да изпаднат в паника, ако научеха за новата болест, която отнема умовете на жертвите си. Щяха да намерят истината за не по-малко ужасна.
Паниката беше достатъчна. Населението на Дом се сражаваше, сякаш срещу него бяха всички дяволи на ада. Така загинаха десетима от нас, хванати в клопка и длъжни да не убиват потенциални протектори.
А други шестима бяха хванати, опитвайки се да спасят семействата си, като ги екипираха с костюми или палатки под налягане, за да задържат вируса и да ги скрият, където могат. Трябваше да ги убием. Затворихме ги, докато въпросните гледачи не загинаха или не. започнаха прехода.
След седмица всичко свърши.
След още три седмици започнаха да се събуждат.
Заехме се да градим защитата си.
Стори ми се единствено разумно да романизирам този доклад. Така че голяма част от него е само предположение. Никога не съм познавал Лукас Гарнър, Ник Сол, Фсстпок, Ейнар Нилсън и др. Можете да приемете Трусдейл като действителен герой на основата на това, че не бих излъгал без причина. Останалите навярно са достатъчно точни.
Все пак Бренън го каза пръв: „Не съм уверен, че още нося името, с което съм роден“. Рой Трусдейл беше друг. Рой Трусдейл трябваше да умре и го очакваше, като се опитваше да предотврати това, което бях сторил на Дом.
Имахме основателна причина да не пращаме това съобщение назад към човешкия космос, още не. Бренън беше прав: съществуването на протектори щеше да промени развитието на човешката цивилизация. По-добре е да мислите за Дом като за неуспяла колония, унищожена от болест. Ако други изследователи се разболеят от нея, те или ще умрат по време на прехода, или ще се събудят като протектори, ще се огледат и ще стигнат до същите заключения като нас. Протекторът няма много свободна воля.
Но пакската флота остава пред нас, макар че пакски-те разузнавачи ги няма. (Беше забавно. Разположихме фалшиви градове по целия Дом — просто градски светлини, очертания на магистрали и източници на горене, като заместители на електроцентрали.) Почти е сигурно, че можем да унищожим тази флота, но колко още ги следват? Дали корабите от втората флота не са модифицирани и усъвършенствани? Ако оцелеем толкова дълго, ще трябва да проследим пътя им обратно до експлозията на Ядрото. Ако загубим една или друга битка, някой оцелял ще прати това съобщение във всеки свят от човешкия космос.