Чингиз успява да изкочи първи и да ми отвори вратата. Оставям галантността му без внимание. Намираме свободна пейка; със същата мълниеносност Чингиз се отправя към будката за бира. Над будката виси избледнял рекламен плакат: „Само днес бирата «Леден орел» се разпространява безплатно!“
Плакатът виси, откакто се помня.
Той даже нарочно е окачен избледнял.
— Е, какво искахте да ми кажете? — питам аз, отваряйки бирата си. — Имайте предвид, че всичко казано може да се използва срещу вас…
— Карина, имате ли нещо против да сменя тялото си? — пита Чингиз.
Мълча; не разбирам нищо.
А Чингиз сякаш се обгръща с мъгла. До мен стоеше набития Антон Стеков, а ето — вече го няма. На мястото му се появява предишния светлокос красавец.
Когато Чингиз си размени тялото с Антон в кафето, това не ме учуди. Това може да е запрограмирано предварително. Чингиз чакаше приятеля си и машината е реагирала при неговото приближаване. Обикновен набор функции, използван от всеки уважаващ себе си хакер.
Но нима и обратната смяна на телата е била предварително зададена?
По-лесно е да повярвам в това.
Защото в противен случай Чингиз е дайвър.
Онзи същия фолклорен персонаж, който може по желание да излезе от виртуалността. Човек, който през цялото време осъзнава илюзорността на всичко наоколо. Само да поиска — и парка наоколо ще се превърне в обикновена тримерна картинка. Той може да свали шлема, да набере на клавиатурата команда и да смени облика си. Той може, гледайки нарисувания Дийптаун, да види слабите места в програмния код.
Може много неща… ако дайвърите наистина съществуваха.
— Аз съм дайвър. — казва Чингиз. — Ако смяташ, че това бе приготвено предварително, кажи какъв да стана.
Поклащам глава. Само маскарад ми липсва. Не сме във Венеция. Питам:
— А истинският Стеков също ли е дайвър?
Това би обяснило по какъв начин е излязъл от затвора.
— Не. Той е хакер. Много добър хакер… — Чингиз се усмихва и добавя: — Единственият член на UGI, HZ0 и UHG едновременно.
— Но те не допускат съвместно членство… — глупаво възразявам аз.
— А той навсякъде се представя под различно име. — разяснява Чингиз. — Впрочем, това няма нищо общо с работата ни.
— Има! — възразявам аз. — Как може толкова опитен човек да го хванат за дребна кражба? Прегледах делото му — той е направил груби грешки! А и престъплението е… смешно. Заличаване на телефонна база данни на стойност триста четирийсет и три рубли и шестнайсет копейки!
— Е, някога Шура Балаганов беше хванат за кражба на евтина пудриера. — загадъчно отвръща Чингиз. Балаганов… смътно познато име, но не мога да си спомня. Сигурно някой от легендарните хакери… — Но вие сте права, Карина. Тоха нарочно се издъни.
— Защо?
— За да го арестуват. — с точността и безсмислеността на програмиста от вица отговаря Чингиз. — А после се наложи да дам подкуп. За да го осъдят, а не да се размине с глоба.
— Защо? — отново възкликвам аз.
— За да може Тоха да влезе във виртуалния затвор. — търпеливо обяснява Чингиз. — А после — започна да излиза от затвора и да се разхожда из дълбината. Каналът нарочно беше пробит грубо.
— Вие искате да дискредитирате самата идея на виртуалния затвор? — досещам се аз. Моят събеседник кима. — Чингиз… но това е глупаво!
Аз се горещя и осъзнавам това. Далеч по-добре би било да изслушам Чингиз. Но трябва да го победя в спора — за да изчезне неприятното, глупаво усещане за собствената ми непълноценност.
— Нима това ви е толкова неприятно? — питам го аз. — Ние всички обичаме Дийптаун, но помислете — с вашата гнусливост, с вашето нежелание да бъдете редом с престъпниците вие хвърляте тези хора по склона на живота…
— Откъде накъде „гнусливост“? — изумява се Чингиз. — Самият аз съм престъпник, ако не сте забравили.
— Тогава защо сте против затвора? Вашият приятел е пожертвал свободата си, за да се бори с виртуалния затвор! Нима си струва такива жертви?
— Карина, защо затворът е в юрисдикцията на МВД, а не на министерството на правосъдието, както трябва да бъде?
— Проектът започна като следствен изолатор за лица, извършили престъпление в дълбината. — отговарям аз. — Разбирате ли, много беше удобно следствието да се провежда в самият Дийптаун. Сега изолаторът е превърнат в затвор, но докато протича експериментът, юрисдикцията не се променя. Странно е, разбира се, че затворът не е отделен от Дийптаун…
— Карина, знаете ли как хората стават дайвъри?