Харт погледна вестника и видя величествения фабулатор, който бе разгледал сутринта. Рекламата заемаше цялата средна част на страницата.
— Както е тръгнало, за да пишеш, ще ти трябват само много пари — каза Джаспър. — Купуваш си машина като тази, казваш й да произведе разказ, натискаш копче или ръчка или просто я сритваш, и тя ще ти избълва разказ, в който няма да пропусне и последната запетайка. Едно време човек можеше да закупи проста машина на старо за стотина долара — продължи — и пак да произведе доста стока. Не особено свястна, наистина, все пак продаваема. Днес са ти достатъчни скъпа машина, скъпа камера и много скъпи филми и ленти. Някой ден човешкият род ще стане жертва на собственото си хитруване. Човечеството така ще се механизира, че ще остане място само за машините, не и за хората.
— Ти, обаче, се справяш — каза Анджела.
— Справям се, защото непрестанно ремонтирам машината си. Не й давам мира. Стаята ми е наполовина кабинет, наполовина работилница. Вече от електроника разбирам почти толкова, колкото и от писане.
Появи се Блейк.
— Какво ще поръчате? — изръмжа.
— Аз вече ядох — отвърна Анджела. — За мен само чаша бира.
— А ти? — Блейк се обърна към Харт.
— За мен — това, което яде Джаспър. Без виното.
— На вересия не давам — каза Блейк.
— Че кой ти иска нещо на вересия? Да не би да искаш да ти платя преди да си ми донесъл яденето?
— Не. Веднага, след като го донеса.
— Някой ден ще се достигне пределът — продължи Джаспър. — Не може да няма предел и ние май сме го наближили. Трудът може да се механизира само до определена граница. Човешките занимания може да се прехвърлят на разумни машини само за определени дейности. Та преди двеста години дали някой е допускал, че писането на проза ще се сведе до проста механика?
— Дали някой е допускал преди двеста години, че Земята ще се отдаде изцяло на производството на литература? — добави Харт. — Но точно това се случи. Е, има и заводи, които произвеждат нужните ни машини, дървосекачи, които изсичат горите, за да се произвежда хартия и фермери, които произвеждат храна. Има и много други професии, задължителни за съществуването на една цивилизация. И все пак Земята днес се занимава почти изключително с производството на огромен поток литература за износ.
— Това произтича от една наша уникална черта — каза Джаспър. — Черта, от която, колкото и да е невероятно, имаме само полза. Просто сме единствените лъжци в цялата галактика. В целия този звезден рой, където истината се възприема като постоянна величина, ние сме единственото изключение.
— Така, както го казваш, звучи ужасно — възрази Анджела.
— Предполагам, че е така, но е вярно. Можеше да станем велики търговци и да мамим всички, докато ни усетят. Можеше да използваме дара си да лъжем за най-различни видове дейност и пак да ни се размине. Вместо това поехме единствения безопасен път. Превърнахме умението си да лъжем в добродетел. Сега можем да лъжем до насита и останалите да ни плащат за лъжите. Ако изключим Земята, никой никъде даже не се е и опитвал да съчини фабула или да предложи някоя морализаторска поука дори и за удоволствие. Не се е опитал, защото това би било лъжа, а единствените лъжци в тази звездна вселена сме ние.
Блейк донесе бирата и свинския джолан. Харт веднага му плати.
— Остана ми четвърт долар — каза Харт. — Имаш ли някаква торта?
— Ябълкова.
— Заповядай — каза Харт на Блейк. — Ето, плащам ти предварително.
— Първо лъжите са се изричали устно — продължи Джаспър. — После са били писани на хартия, а сега се произвеждат от машини. Но това сигурно не е пределът. Навярно може да се направи още нещо. Навярно все ще може да се измисли нещо различно, нещо по-добро. Все някога ще трябва да се направи следващата стъпка.
— Готов съм на всичко — каза Харт. — Готов съм даже и да почна да пиша на ръка, стига да успея да продам нещо.
— Престани! — прекъсна го сърдито Анджела. — С такива неща човек даже не бива да се шегува. Между нас тримата може, но чуя ли те да го казваш пред…
— Добре, добре. Извинявай — Харт махна с ръка.
— От друга страна, това умение е свидетелство за човешкия разум — продължи Джаспър. — За приспособимостта и съобразителността на човешката раса. Това е малко смехотворно приложение на методите на големия бизнес в област, която открай време е била смятана за строго индивидуално занимание. Обаче проработи. Сигурен съм, че някой ден книгите ще се правят на конвейер, като фабриките за проза ще работят на две смени.
— Не, Джаспър, тук грешиш — възрази Анджела. — Дори и механизирано, писането все още е най-самотното занимание на Земята.