— Разбрах, че ще си дадеш малко почивка, Джаспър — каза Харт.
Джаспър го погледна уморено.
— Да, реших, че ще ми дойде добре.
— Чудех се, Джаспър, дали няма да ми направиш една услуга.
— Готово. Само кажи каква е.
— Мога ли да използвам твоя фабулатор, докато те няма?
— Как да ти кажа, Кемп… Виждаш ли…
— Моят се е скапал и нямам пари да го поправя. А съм започнал една работа и ако ми услужиш с твоя, за седмица или две бих могъл да събера достатъчно пари за поправката.
— Виж какво, знаеш, че съм готов на всичко за теб. Но с този фабулатор не мога да ти услужа. Започнах да го подобрявам още откакто го купих. В него няма една схема, която да се е запазила в първоначалния си вид. Няма друг човек освен мен, който да може да се оправи с него. Ако някой се опита, може да го хване ток или даже да загине.
— Но ти все пак би могъл да ми обясниш как се работи с него — гласът на Харт бе станал почти умолителен.
— Настина е много трудно. Нали ти казах, че бърникам из него от години?
Харт се насили да се усмихне.
— Е, съжалявам. Помислих си, че…
Джаспър го прегърна през рамо.
— Поискай нещо друго. Каквото кажеш, ще го направя.
— Благодаря ти, но не виждам какво — отвърна Харт и се запъти към вратата.
— Едно питие?
— Благодаря, не сега.
Изкачи още два етажа, стигна до таванския и влезе в стаята си. Тя никога не бе заключена. В нея нямаше какво да се краде. Какво ли държеше Джаспър в стаята си, че да трябва да се пази?
Отпусна се върху един полуразбит стол и впери поглед във фабулатора си. Бе стар, скапан и негоден и той го мразеше.
И все пак знаеше, че ще му се наложи да работи именно с него, колкото и да бе безсмислено това занимание. Това бе всичко, което притежаваше. Щеше да се опитва да го поправя, да му говори, да го ругае и да се измъчва с него редица безсънни нощи. Сетне машината щеше да закъркори благодарно и да започне да бълва цели потоци посредствена продукция, която никой не купуваше.
Стана и отиде до прозореца. Някъде далеч под него бе реката. От десетина кораба, подредени на кея, се разтоварваха безкрайни рулони хартия, които щяха да наситят глада на денонощно работещите печатарски машини. Отвъд реката един космически кораб бе започнал да се издига над космодрума, оставяйки след себе си пътечка от синьо йонно сияние. Проследи го, докато се изгуби от поглед.
На космодрума имаше и други кораби, устремени към небето, чакайки сигнала — натискането на копче, включването на някое реле или задействането на навигационна лента, — който да ги отправи към родния дом. Първо щяха да се понесат в мрака, а оттам към странното място, където времето и пространството се губеха, отправяйки предизвикателство към теорията за пределите на скоростта на светлината. Кораби от много звезди, дошли на Земята само за едно нещо, за единствената стока, която тя можеше да им предложи.
Откъсна се от очарованието на космодрума и отмести поглед към огромния град, разпрострял се пред очите му. Наоколо се виждаха неугледните, олющени, подобни на кутийки, сгради на квартала, в който живееше. Далеч на север сияеха фееричните кули и величествените домове на прославените и мъдрите.
„Фантастичен свят“ — помисли си той. Живееше във фантастичен свят. Това не бе светът, за който бяха мечтали Хърбърт Уелс и Стийпълдън. Техните мечти бяха изпълнени с далечни странствания и с галактически империи, със славата и величието на Земята, които тя не бе успяла да постигне, след като най-сетне бе отворила вратата към космоса. Днес тракането на печатарските машини заглушаваше грохота на ракетите. Нямаше ги звуците, подчинени на великата идея за господство в галактиката, чуваше се само тихото и непрестанно шумолене на поточните линии на фабулаторите. Походът към други планети бе заменен от таванската стаичка и от непрестанния страх, че машината ще се повреди, че лентите са твърде изхабени, че входящите данни са погрешни.
Отиде до писалището и отвори и трите чекмеджета. Под купчината вехтории в едно от тях откри камерата.
Порови се още малко и в средното чекмедже намери и кинолента, увита в алуминиево фолио.
„Главният герой трябваше да е грубиян“ — помисли си той. Едва ли щеше да му бъде трудно да го открие в някоя от кръчмите по реката, където екипажите на космическите кораби изпиваха заплатите си.