Първата кръчма го подтисна с вонята на група паякообразни създания от Спика и той не се задържа. Намръщи се и се измъкна веднага. Втората бе заета от неколцина коткообразни обитатели на Дахиб, които също не го устройваха.
В третата откри точно това, което му трябваше — дузина мрачни хуманоиди от Каф. Бяха едри грубовати създания с екстравагантно облекло, които обичаха да пилеят пари и имаха вкус към разгулния живот. Те празнуваха нещо, насъбрали се около голяма кръгла маса в центъра на помещението. Тропаха с халби по нея и не даваха мира на сновящия насам-натам съдържател. Заведението гърмеше от песните им, често прекъсвани от шумни разговори и кавги.
Харт се шмугна в едно незаето сепаре и се вгледа във веселящите се кафийци. Един от тях, по-едър, по-шумен и по-разпуснат от останалите, бе облечен с червени панталони и яркозелена риза. Вратът и гърдите му бяха украсени от платинени огърлици с извънземни скъпоценни камъни, а косата му очевидно не бе подстригвана от месеци. В брадичката му имаше нещо сатанинско, а като капак на всичко и ушите му бяха леко изострени. Нямаше вид на човек, с когото да ти е приятно да се скараш. Точно този ми трябва, рече си Харт. Точно този ще свърши работа.
Съдържателят най-сетне се довлече до него.
— Бира — поръча Харт. — Една голяма халба.
— Тук нямаме бира, приятел, — отвърна човекът.
— Така ли? Ами тогава, какво имате?
— Има „бока“, „игно“, „хазбут“, „грено“…
— Донеси една „бока“ — каза Харт. Знаеше какво представлява тази напитка, а за другите си нямаше и представа. Един Бог знаеше как можеха да се отразят на човешкия метаболизъм. С „бока“ поне се оцеляваше.
След малко човекът се върна с халба „бока“. Течността в чашата бе леко зеленикава на цвят и силно газирана. Отгоре на всичко имаше вкус на разредена сярна киселина.
Харт се присви в ъгъла на сепарето и отвори калъфа на камерата. Постави я на масата и я настрои така, че да хване в кадър Зелената риза. Улови кафиеца на фокус и бързо натисна копчето, което задействаше апарата.
След това започна спокойно да си отпива „бока“. От време на време донастройваше камерата. Петнадесет минути щяха да му бъдат достатъчни, за да може да ползва образа на Зелената риза. Е, нямаше да се получи както с новите ленти на Анджела, но и това щеше да свърши работа.
Камерата продължи да запечатва физическите черти на кафиеца, личностните му характеристики, мисловните процеси (ако имаше такива), начина на живот, произхода, предполагаемата му реакция при различни обстоятелства.
Записът не бе триизмерен, нито пък щеше да покаже особена дълбочина при отразяването на характера на обекта, напълно щеше да свърши работа за драсканиците, които Харт трябваше да напише за Ървинг.
Щеше да добави към този веселяк още няколко образа на грубияни, взети наслуки от филмотеката, да ги включи в приключенски сюжет, свързан с търсенето на съкровище, да поръси всичко с малко насилие и екзотика и необходимата продукция щеше да е готова. Стига фабулаторът да не откажеше…
Бяха изминали десет минути. Оставаха още пет. След това щеше да изключи камерата, да я постави обратно в калъфа, да го прибере в джоба си и да се измъкне от кръчмата колкото се може по-бързо. Без да привлече ничие внимание, разбира се.
Реши, че всичко се бе оказало лесно, много по-лесно, отколкото си го бе представял.
„Даже и иай-недосетливите извънземни нахитряха“ бе казала Аижела.
Оставаха още три минути.
Отнякъде се появи ръка и сграбчи камерата. Харт се извърна. Зад него бе застанал съдържателят.
„Боже, помисли си Харт, така се захласнах по кафийците, че забравих за него!“
— Така, значи? Идваш тук уж да пиеш, а всъщност, за да си правиш филмчета. Ти да не искаш да излезе лошо име на заведението ми? — изрева кръчмарят.
Харт пъргаво се измъкна от сепарето, без да откъсва поглед от изхода. Ако извадеше късмет, можеше и да се измъкне. Но съдържателят бе опитен човек и му подложи крак. Харт падна на раменете си и се претърколи. Плъзна се по пода, блъсна се в една маса и се скри под нея.
Кафийците се бяха изправили и го наблюдаваха. От погледите им личеше, че се надяваха да си строши главата.
Съдържателят захвърли камерата с все сила на пода. Тя се счупи с неприятен звук. Лентата се размота. Обективът се пукна. Отнякъде изскочи пружина, издрънча и продължи да потрепва на пода.
Харт присви крака и се измъкна изпод масата. Кафийците започнаха да го обкръжават, без да се нахвърлят върху него или да го заплашват, а просто да образуват непрестанно стесняващ се обръч, препречващ му пътя към изхода.
Внимателно направи няколко стъпки, но кафийците продължиха да стесняват кръга.