— И когато удари твоят час, Алтаир, тогава, тогава ще те намерим. И няма да ни измъчват съмнения.
Абас рухна и тялото му се отпусна върху каменния под.
Алтаир го гледаше мълчаливо във възцарилата се тишина. Движеха се само сенките, които хвърляха пламтящите факли.
57
Ецио се съвзе и го обзе страх, че слънцето е изгряло, но небето на изток розовееше едва-едва и лъчите още не бяха огрели ниските кафеникави хълмове на Азия отвъд града.
Изтощен, сломен от видяното, той пое първо към асасинската щабквартира да предаде ключовете на Азизе, която да ги скрие на сигурно място. После, препъвайки се от умора, тръгна почти инстинктивно към книжарницата на София. Все още беше рано, но реши да натиска звънеца, докато тя се събуди в апартамента над магазина. Надяваше се да се зарадва да го види или поне да се зарадва на новото попълнение в библиотеката си. Беше твърде уморен да размишлява дали ще го посрещне развълнувано или не. Искаше просто да легне и да заспи. По-късно имаше уречена среща с Юсуф на пазара за подправки и трябваше да е отпочинал.
Освен това очакваше с нетърпение новини за кораба, който щеше да го отведе до Мерсин, откъдето да поеме на север към Кападокия. А това пътешествие изискваше цялата сила, която можеше да събере.
Макар да се задоволи само с два часа сън, когато Ецио стигна пазара за подправки, той вече гъмжеше от хора. Запробива си път между купувачите, обкръжили сергиите, и на няколко метра напред забеляза крадец, който тъкмо сграбчваше голяма, издута торба с подправки. Крадецът блъсна жестоко възрастният търговец, който се опита да го спре, и побягна.
За щастие се насочи към Ецио, тичайки на зигзаг през тълпата с необикновена пъргавина. Когато наближи, Ецио го препъна чевръсто с куката си. Крадецът изпусна торбата и го изпепели с очи, но един поглед от асасина го накара да забрави всякакви мисли за отмъщение. Той стана и изчезна сред гъмжилото, бърз като плъх.
— Благодаря, ефенди — каза признателният търговец, когато Ецио му подаде торбата. — Шафран. Спестихте ми голяма загуба. Ще приемете ли…?
Но Ецио беше забелязал Юсуф сред тълпата. Поклати глава, усмихна се на търговеца и тръгна към своя лейтенант.
— Какво ново? — попита го, щом наближи.
— Уведомиха ни — много дискретно — че корабът ти е готов да отплава — отвърна Юсуф. — Не знаех, че възнамеряваш да ни напуснеш.
— Нищо тайно ли не мога да замисля? — отвърна Ецио и се засмя ведро, доволен, че Сюлейман е удържал на дадената дума.
— Шпионите на младия принц са почти толкова добри, колкото нашите — каза Юсуф. — Предполагам, че извести мен, защото е разбрал колко си… зает в момента.
Ецио си спомни двата часа, прекарани при София, и се зарадва, че е успял да ги отдели, защото сега не знаеше кога ще я види отново и дали изобщо ще я види пак. Въпреки това не посмя да й разкрие чувствата, които избуяваха у него и които вече не можеше да загърбва. Дали беше дошъл краят на дългото очакване на любовта? Ако се окажеше прав, то наистина си заслужаваше.
Но имаше други, по-неотложни проблеми.
— Надявахме се да успеем да поправим счупеното ти тайно острие по-бързо — продължи Юсуф, — но единственият майстор на оръжия, комуто е по силите да го направи, е в Салоника и ще се върне след месец.
— Задръж острието и когато го оправят, го прибери в оръжейницата си — каза му Ецио. — Подарявам ти го в замяна на куката. Сделката е повече от честна.
— Радвам се, че оценяваш качеството й. Наблюдавах те как се справи с крадеца и мисля, че вече боравиш съвършено с нея.
— Щях да съм безпомощен без куката.
Двамата се усмихнаха, но Ецио бързо възвърна сериозното си изражение.
— Надявам се, че за пътуването ми не знаят всички.
Юсуф се позасмя.
— Не се бой, братко. Капитанът на кораба ни е приятел и вече го познаваш.
— Кой е?
— Пири Рейс. Оказва ти голяма чест.
Юсуф замълча тревожно:
— Но не можете да потеглите веднага.
— Какво имаш предвид?
— Еничарите са вдигнали веригата пред залива и са устроили блокада на Златния рог, докато не те заловят… Докато не вдигнат веригата, и птица не може да прехвръкне.
— Искаш да кажеш, че са вдигнали веригата заради мен? — не устоя на обзелата го гордост Ецио.
Юсуф се развесели.
— По късно ще празнуваме. Ето — нося ти нещо.