— Не се тревожи за Лъки. Той знае как да разбере — каза с усмивка Бигман.
Вес сви рамена, отиде към пулта за управление и извика в микрофона:
— Лъки! Чуваш ли ме?
— Разбира се, че те чувам, Вес. Какво има?
— В обсега на уреда за откриване на маса има сириусиански кораб.
— На какво разстояние?
— По-малко от две хиляди мили и идва все по-близо.
Бигман, който гледаше през люка, забеляза проблясването на ръчния реактор на Лъки и изхвърлените в перпендикулярна посока ледени кристалчета. Лъки се връщаше.
— Прибирам се — каза той.
Бигман заговори веднага щом шлемът беше махнат от главата на Лъки, разкривайки гъстата му кестенява коса и ясните кафяви очи.
— Ти знаеше, че се приближава кораб, нали, Лъки? — каза той.
— Не, Бигман. Нямах никаква представа. Всъщност не мога да си обясня как ни откриха толкова бързо. Съвпадението е твърде голямо, за да предположим, че случайно е търсел в тази посока.
— Е, тогава ще го взривим ли, Лъки? — попита Бигман, опитвайки се да прикрие разочарованието си.
— Трябва ли пак да ти пояснявам политическите рискове на атаката? Освен това, ние сме тук с мисия, която е по-важна от играта на престрелка с други кораби.
— Зная — отвърна нетърпеливо Бигман. — Трябва да намерим капсулата, но…
Бигман поклати глава. Капсулата си беше капсула и той разбираше важността й. Но славната битка си беше славна битка и политическите съображения на Лъки не му харесваха, щом това означаваше да се избегне сражението.
— Тогава какво да правя? Да поддържам ли същия курс? — попита той.
— Да. И увеличи скоростта. Насочи се към Пръстените.
— Ако постъпим така, те ще тръгнат след нас — каза Бигман.
— Много добре. Значи ще се надпреварваме.
Бигман бавно изтегли назад лоста и протонната дезинтеграция се повиши до максимум. Корабът се носеше успоредно на изпъкналата крива на Сатурн.
Изведнъж приемателният диск оживя от ударите на радиовълните.
— Ще преминем ли на активно приемане, Лъки? — попита Вес.
— Не. Ние знаем какво ще кажат: „Предайте се или ще бъдете заловени от магнитния прихващач“.
— Тогава?
— Единственият ни шанс е да бягаме.
6. ПРЕЗ МЕЖДИНАТА
— От един прогнил кораб ли, Лъки?
— За битка ще има достатъчно време по-късно, Бигман. Първо — най-важното.
— Но това означава, че ще трябва отново да напуснем Сатурн.
— Този път не, Бигман — отвърна с невесела усмивка Лъки. — Този път ние ще изградим база в тази планетна система и то по възможно най-бързия начин.
Корабът се носеше към Пръстените със светкавична скорост. Лъки измести Бигман от пулта и пое управлението на кораба.
— Идват още — отбеляза Вес.
— Откъде? До кой спътник са най-близо?
Вес действаше бързо.
— Всичките са в областта на Пръстените.
— Те значи все още преследват капсулата — промърмори Лъки. — Колко са на брой?
— Досега са пет, Лъки.
— Има ли някой от тях между нас и Пръстените?
— Показа се шести кораб, но никой не ни препречва пътя, Лъки. Те са твърде далеч, за да стрелят точно, но възнамеряват да ни преследват, докато не напуснем изцяло Системата на Сатурн.
— Или докато нашият кораб не бъде унищожен по някакъв друг начин — отбеляза мрачно Лъки.
Големината на Пръстените продължи да се увеличава, докато те не изпълниха екрана със снежна белота, а корабът не преставаше да се движи устремно напред, Лъки не правеше никакво движение за намаляване на скоростта.
За миг Бигман ужасен си помисли, че Лъки възнамерява умишлено да катастрофира с кораба сред пръстените.
— Лъки! — неволно извика той. И в този миг пръстените изчезнаха. Бигман беше замаян. Той протегна ръце към копчетата за регулиране на екрана.
— Къде са те? Какво стана? — попита той.
— Междината на Касини — поясни през рамо Вес, който се потеше над уредите за откриване на маса и отмяташе отвреме-навреме назад непокорния си рус перчем.
— Какво?
— Празнината между пръстените.
— О-о.
Силата на шока намаля. Бигман отмести екранния обектив на корабния корпус и снежната белота на пръстените отново се появи на екрана. Той го направляваше много внимателно.
Първо имаше един пръстен. После пространство. Черно пространство. Следваше друг пръстен, някак си по-мъждив. Външният пръстен беше осеян с малко по-тънък слой ледени късчета. Те се движеха към пространството между пръстените, към Междината на Касини. Тук нямаше късчета лед, а само широка черна празнина.