Пръстените на Сатурн

— Голяма е — каза Бигман.

Вес избърса потта от челото си и погледна Лъки.

— Ще я пресечем ли, Лъки? — попита той.

Стар не откъсваше погледа си от пулта за управление.

— Ще я пресечем, Вес. Въпрос на минути е. Задръж дъха си и се надявай, че ще успеем.

— Разбира се, че междината е голяма — каза Вес, обръщайки се към Бигман. — Казах ти, че е широка 2500 мили. За един кораб има предостатъчно място, ако това те плаши.

— Като че ли си малко нервен за човек с ръст шест фута — отвърна Бигман. — Да не би скоростта, с която Лъки кара кораба, да е твърде голяма за теб?

— Слушай, Бигман — каза Вес, — ако ми хрумне да преценявам твоя акъл…

— Ще установиш, че е повече от твоя — прекъсна го Бигман и избухна в смях, възхитен от остроумието си.

— След пет минути ще бъдем в Междината — съобщи Лъки.

Бигман се успокои и се обърна отново към екрана.

— В Междината има нещо, което проблясва отвреме-навреме — каза той.

— Това е дребен чакъл, Бигман — поясни Лъки. — В Междината на Касини той е съвсем малко в сравнение с Пръстените, но все пак се среща. Ако се ударим в някое от тези парченца по пътя си през нея…

— Шансът е едно на хиляда — намеси се Вес, свивайки рамена.

— Едно на един милион — поправи го хладно Лъки, — но точно шансът едно на един милион удари „Космическа мрежа“ на Агент Х. Ние сме на границата на същата междина.

Ръката му държеше твърдо лоста за управление. Бигман пое дълбоко въздух, напрегнат от възможния пробив, който би разкъсал корпуса и вероятно би взривил протоновия микрореактор. Дано я преминат преди…

— Пресякохме я — обяви Лъки.

Вес въздъхна шумно.

— Преминахме ли? — попита Бигман.

— Разбира се, че преминахме, глупав марсианецо — каза Вес. — Пръстените са дебели само десет мили. Колко секунди предполагаш, че са ни необходими, за да изминем това разстояние?

— И сега сме от другата страна?

— Отгатна. Опитай се да намериш пръстените на екрана.

Бигман измести телеобектива в едната посока и после обратно в другата. След това продължи отново и отново, увеличавайки непрекъснато амплитудата.

— Марсиански пясъци, там има само някакво неясно очертание! — възкликна тон.

— И това е всичко, което ще виждаш, малки приятелю. Вече си от сенчестата страна на Пръстените. Слънцето осветява другата им страна, а светлината не може да проникне през слой чакъл с дебелина десет мили. Кажи, Бигман, какво учите по астрономия в училищата на Марс? Може би „Мигай, мигай малка звездице“, а?

— Виж какво, Дебела главо — отвърна Бигман, издавайки бавно напред долната си устна, — бих желал да те заведа за един сезон в марсианските ферми и да сваля част от твоята сланина. А десетте фунта месо, което ще остане под нея, ще е всъщност всичкото в големите ти крака.

— Ще ти бъда много признателен, Вес — каза Лъки, — ако с Бигман отбележите докъде сте стигнали в този спор и го отложите за по-късно. Моля те, би ли отчел показанията на уреда за откриване на маса?

— Разбира се, Лъки. Хей, той нещо не е в ред. Колко рязко сменяш курса?

— Колкото корабът може да понесе. Ще се движим колкото се може по-близо под Пръстените.

— Добре, Лъки — съгласи се Вес. — Така ще заблудим техните уреди за откриване на маса.

Бигман се ухили. Тази маневра действаше перфектно. Никакъв уред за откриване на маса не можеше да засече „Светкавичния Стар“, поради пречещата маса на Пръстените на Сатурн. През тях не бе вероятно дори визуално откриване.

Лъки протегна дългите си крака, а мускулите на гърба му плавно се размърдаха, когато чрез сгъване и изправяне той освободи част от напрежението в ръцете и рамената си.

— Съмнявам се, че някой от сириусианските кораби би имал дързостта да ни последва през Междината — каза Лъки. — Те нямат Аграв.

— Дотук добре — рече Бигман. — Но къде отиваме сега? Може ли някой да ми каже?

— Не е никаква тайна — отвърна Лъки. — Насочваме се към Мимас. Ще се движим плътно до Пръстените, докато стигнем възможно най-близо до него, след което ще се стрелнем през отделящото го от тях пространство. Мимас е само на тридесет хиляди мили извън Пръстените.

— Мимас е един от спътниците на Сатурн, нали?

— Да — намеси се Вес. — Той е най-близкият до планетата.

Курсът им стана отново хоризонтален, а „Светкавичният Стар“ продължи да се движи около Сатурн в успоредна на Пръстените равнина, но този път от запад към изток.

Вес седна върху одеалото с кръстосани под себе си крака и попита:

— Би ли желал да подобриш малко познанията си по астрономия? Ако можеш да намериш местенце в нищожния мозък, който имаш в кухия си череп, аз ще ти обясня защо между пръстените има празно пространство.