Приближаващите кораби от сириусианския флот се намираха все още далеч назад.
Размерът на Мимас все повече се увеличаваше. Накрая реактивната тяга в посоката на движение на „Светкавичния Стар“ влезе в действие и корабът започна да намалява скоростта си.
На Бигман обаче му се струваше невероятно, че изчисленията на опитния в управлението на космически кораби Лъки можеха да бъдат толкова погрешни.
— Твърде късно е, Лъки — отсече Бигман. — Ние изобщо не можем да се забавим достатъчно, за да кацнем. Трябва да влезем в спирална орбита, докато намалим достатъчно скоростта си.
— Няма време за движение по спирала, Бигман. Насочваме се пряко.
— Марсиански пясъци, не можем! При тази скорост е изключено!
— Надявам се така да си помислят и сириусианците.
— Но, Лъки, те ще са прави.
— Не ми се иска да го призная, Лъки, но съм съгласен с Бигман — обади се същи и Вес.
— Няма време за спор или обяснения — каза Лъки и се наведе над пулта за управление.
Мимас се разпростираше с безумна скорост върху екрана. Бигман облиза устните си.
— Лъки, щом мислиш, че така е по-добре, отколкото да се оставим да ни заловят сириусианците, ще постъпим както казваш. Но, ако трябва да загинем, защо да не сторим това в бой? Бихме могли да унищожим някои от приятелчетата, преди да си отидем.
— И този път го подкрепям, Лъки — каза Вес.
Лъки поклати глава без да каже нищо. Сега ръцете му се движеха бързо, така че Бигман не можеше да види какво точно прави. Намаляването на скоростта продължаваше да е твърде бавно.
За момент Вес протегна ръце, сякаш да отмести със сила Лъки от пулта за управление, но Бигман бързо му хвана китките. Макар да бе убеден, че отиват към сигурна смърт, силната му вяра в Лъки все пак не угасваше.
Те забавяха движението си със скорост, която би разрушила човешкото тяло във всеки друг кораб, но не и в „Светкавичния Стар“. Забавянето обаче не беше достатъчно.
Носейки се надолу със смъртоносна скорост, „Светкавичният Стар“ се удари в повърхността на Мимас.
7. НА МИМАС
И все пак не се удари. Вместо това се чу остро съскане, което бе познато на Бигман. Сякаш корабът навлизаше в атмосфера.
Атмосфера ли?
Но това беше невъзможно! Никой свят с размерите на Мимас не можеше да има атмосфера. Той хвърли поглед на Вес, който внезапно се бе отпуснал на одеалото уморен и бледен, но някак доволен.
— Лъки… — започна Бигман и направи крачка към него.
— Не сега, Бигман.
И изведнъж той разбра какво правеше Лъки на пулта за управление. Работеше със стопяващия лъч. Бигман изтича до екрана и го фокусира до краен предел напред.
Явно най-сетне бе схванал замисъла. Стопяващият лъч беше най-великолепното „горещо излъчване“, което някога е било измислено. Той беше проектиран главно като оръжие с близък обсег на действие, но със сигурност никой никога не го беше използувал с такава цел, както Лъки сега.
Струята деутерий, която се движеше като змия пред кораба, се притискаше от всички страни от силно магнитно поле и в една точка много мили напред се загряваше от ядрено запалване посредством мощен енергиен импулс от микрореакторите. Поддържан какъвто и да е период от време, мощният енергиен импулс неизбежно би съсипал кораба, но една милионна част от секундата бе достатъчна. След това деутерийната термоядрена реакция се самоподдържаше и полученият в резултат невероятен пламък развиваше температура триста милиона градуса.
Тази гореща точка, възпламенена в непосредствена близост до повърхността на Мимас, докосваше тялото на спътника и проникваше в него, сякаш не съществува, пробивайки тунел към вътрешността му. В този тунел се движеше със свистене „Светкавичният Стар“. Изпарилата се субстанция от Мимас беше атмосферата, която ги заобикаляше, помагайки им да намаляват скоростта си, но покачваше опасно, до зачервяване температурата на външната корабна обвивка.
— Вес, повиши натоварването на изпарителните серпантини — каза Лъки, наблюдавайки показанията на уреда за температурата на външната обвивка.
— Това ще изчерпи всичката ни налична вода — предупреди Вес.
— Няма значение. На този свят ние не се нуждаем от наша собствена вода.
И така, водата бе форсирана с максимална скорост през външните серпантини от порьозна керамика, през които се изпаряваше, отвеждайки част от получената при триенето топлина. Водата фучеше по пътя си с такава скорост, с каквато можеше да бъде вкарана от помпите. Температурата продължаваше да расте, но вече по-бавно. Отрицателното ускорение на кораба се беше повишило. Лъки намали силата на деутерийната струй и нагласи магнитното поле. Деутерийната термоядрена реакция отслабваше, а тонът на свирещата атмосфера спадна.