И така, мехурът беше направен. Тримата огледаха добре оформената кривина в леда и почти удобната квартира между стените му.
— Е, Вес, мисля, че си се настанил добре — каза накрая Лъки, стискайки ръката му.
— Доколкото виждам, така е, Лъки.
— Каквото и да стане, до два месеца ще бъдеш прибран. Ако нещата се развият както трябва, това ще стане много по-рано.
— Работата, която ми възлагаш, ще бъде свършена — каза хладно Вес. — Ти се съсредоточи върху твоята и, между другото, грижи се за Бигман. Не го оставяй да падне от леглото и да се нарани.
— Не мислете, че не следя целия този важен и тайнствен разговор! — извика Бигман. — Вие двамата се договаряте помежду си и не ми казвате…
— Влизай в кораба, Бигман — прекъсна го Лъки като го хвана и забута напред, докато марсианецът пискаше и се опитваше да си го върне на Вес.
— Марсиански пясъци, Лъки — каза Бигман, когато се качиха на борда. — Виж какво направи. Не ми харесва, че продължаваш да пазиш тези проклети тайни на Съвета и че остави приятелчето да ме надприказва.
— Той пое тежката работа, Бигман. Трябва да стои там, докато ние излезем и завъртим играта, така че нека има удовлетворението от последната дума.
Те се измъкнаха от едно място на Мимас, откъдето не се виждаше нито Слънцето, нито Сатурн. На тъмното небе нямаше по-голям обект от Титан, който беше ниско над хоризонта, а диаметърът му се равняваше само на една четвърт от видимия диаметър на земната Луна.
Неговото кълбо беше наполовина огряно от Слънцето и Бигман гледаше меланхолично изображението му на екрана. Още не беше възвърнал своята жизнерадост.
— И предполагам, че точно там са и сириусианците — каза той.
— Така мисля и аз.
— И къде отиваме сега? Обратно към Пръстените ли?
— Точно така.
— А ако ни открият отново?
В същото време приемателният диск светна.
Лъки изглеждаше обезпокоен.
— Като нищо ще го направят.
Той влезе във връзка. Този път не прозвуча мъртвият глас на робота, отброяващ минутите. Гласът беше рязък, вибриращ, пълен с живот и без съмнение сириусиански.
— …р, моля отговорете. Опитвам се да се свържа със съветника Дейвид Стар от Земята. Дейвид Стар, моля отговорете. Опитвам се…
— Говори членът на Съвета Стар. Кой сте вие?
— Аз съм Стен Девур от Сириус. Вие игнорирахте искането на автоматичните кораби и се върнахте в нашата планетна система. Следователно вие сте наш пленник.
— Автоматични кораби ли? — попита Лъки.
— Управлявани от роботи. Разбирате ли? Нашите роботи могат съвсем задоволително да управляват кораби.
— Забелязах — отвърна Лъки.
— Така си и помислих. Те ви проследиха, докато се движехте в посока навън от нашата система, а после се завърнахте под прикритието на астероида Идалго. Те ви проследиха по вашия път извън еклиптиката към Южния полюс на Сатурн, после през Междината на Касини под Пръстените и накрая до Мимас. Нито за минутка не сте се изплъзнали от наблюдение.
— И какво ви накара да ни наблюдавате така ефективно? — попита Лъки, успявайки да запази гласа си равен и спокоен.
— Не вярвам един землянин да не разбира, че сириусианците могат да имат свои собствени методи. Но това няма значение. Ние чакахме дни наред да излезете от вашата бърлога в Мимас, след като така умно влязохте там посредством водороден синтез. Това, че ви оставихме да се скриете, ни забавляваше. Някои дори се обзаложиха колко дълго ще останете там преди да си покажете отново носа. Междувременно обградихме Мимас с нашите кораби и техните ефективни работни екипажи. Вие не можете да мръднете и хиляда мили без да бъдете взривени, ако пожелаем.
— Със сигурност не чрез вашите роботи, които не могат да причинят вреда на хора.
— Драги мой съветнико Стар, разбира се, че роботите не могат да навредят на човешки същества, ако случайно узнаят, че си имат работа с такива — каза с неприкрита насмешка сириусианският глас. — Но нашите роботи, дежурещи при оръжията, предвидливо са инструктирани, че на борда на вашия кораб има само роботи. Те нямат задръжки при унищожаването на роботи. Няма ли да се предадете?
— Слушай, приятелче — извика Бигман, който внезапно се беше приближил до предавателя, — какво ще кажеш, ако първо извадим от строя част от вашите тенекиени слуги? Как ще ви се хареса това? (В цялата Галактика беше известно, че сириусианците считат унищожаването на робот за почти равносилно на убийство).