— Разбира се, сър. Щом бързате — отвърна Лъки.
Той увисна и заслиза по стълбата само на ръце с лекота и елегантно извито тяло. Накрая се отблъсна от корпуса и пропусна последните дванадесет стъпала, извивайки се така, че да се приземи с лице към чакащия го долу човек. Когато краката му се свиха, за да поемат удара и се изправиха отново, той отскочи леко встрани, за да позволи на Бигман да се приземи по подобен начин.
Човекът, пред който скочи Лъки, беше висок, но се оказа с един инч по-нисък от него, а отблизо се забелязваше известна отпуснатост на кожата и изнеженост.
Сириусианецът се намръщи, а горната му устна се повдигна в презрителна гримаса.
— Акробати! Маймуни! — извика той.
— Нито едното, нито другото, сър. Само земляни — отвърна спокойно, с чувства за хумор Лъки.
— Вие сте Дейвид Стар, но ви наричат Лъки — продължи другият. — Означава ли това на езика на земляните същото, каквото означава на нашия?
— Думата означава „късметлия“.
— Явно вече не сте късметлия. Аз съм Стен Девур.
— Досетих се.
— Изглеждате изненадан от гледката, а? — попита Девур и махна с ръка към зданията и градините. — Красиво е.
— Да, но не е ли това ненужно прахосване на енергия?
— С роботи, работещи по двадесет и четири часа в денонощие, може да бъде направено. Сириус има енергия за прахосване, но мисля, че Земята няма.
— Ща разберете, че ние имаме всичко, каквото ни е нужно — каза Лъки.
— Ща разбера ли? Елате, ще говоря с вас в моята квартира.
Той махна властно на петимата други сириусианци, които междувременно се бяха приближили и се взираха в землянина, който в последните години бе за тях един вечно побеждаващ враг, но най-после бе заловен.
При жеста на Девур обаче сириусианците отдадоха част, обърнаха се незабавно кръгом и тръгнаха всеки по своя път.
Девур влезе в една малка открита кола, която се беше приближила безшумно върху диагравитационна възглавница. Нейната плоска долна повърхност, без колела или друго подобно устройство, остана на шест инча над терена. Една друга кола отиде към Лъки. И двете бяха управлявани, разбира се, от роботи.
Лъки се качи на втората. Бигман понечи да го последва, но роботът-шофьор внимателно препречи пътя му с потегната ръка.
— Хей… — започна Бигман.
— Моят приятел идва с мен, сър — прекъсна го Лъки.
За пръв път Девур обърна погледа си към Бигман и неизмерима омраза се появи в очите му.
— Това същество не ме интересува — каза той. — Ако желаете неговата компания, можете да я имате за известно време, но не желая да ме безпокои.
Побледнял като платно, Бигман се взря в сириусианеца.
— Вие ще бъдете веднага обезпокоен от мен. Вие…
Но Лъки го сграбчи и му зашепна сериозно в ухото.
— Сега не можеш да направиш нищо, Бигман — каза му той. — Велика галактико, момче, остави засега нещата да следват естествения си ход.
Лъки го внесе почти на ръце в колата, докато Девур остана безразличен към събитието.
Колите потеглиха плавно като при полет на лястовица и след две минути спряха пред едноетажна сграда от гладки силиконови тухли, която по нищо не се различаваше от другите, освен по пурпурната украса около вратите и прозорците и автомобилния път от едната си страна. По време на краткото пътуване видяха много роботи, но нито едно човешко същество.
Девур вървеше отпред. Той премина през една врата с арка над нея и влезе в малка стая с маса за съвещания и ниша, в която бе поставена голяма кушетка. Таванът светеше със същата синьо-бяла светлина както над полетата отвън.
Лъки си помисли, че синьото е малко засилено и после си спомни, че Сириус беше по-голяма, по-гореща и следователно по-синя звезда от земното Слънце.
Един робот донесе в два подноса храна и високи матирани чаши, съдържащи пенещ се млечнобял концентрат. Лек аромат на плодове изпълни въздуха и след дългите седмици корабна храна Лъки откри, че се усмихва, предчувствувайки голямата наслада. Единият поднос бе поставен пред него, а другият пред Девур.
— Моят приятел ще иска същото — каза Лъки, обръщайки се към робота.
След като хвърли кратък поглед към Девур, който гледаше безучастно встрани, роботът излезе и се върна с още един поднос. По време на храненето никой не продума. Землянинът и марсианецът ядяха и пиеха с охота.
Но след като подносите бяха изнесени, сириусианецът каза: