— Аз трябва да започна с обявяването ви за шпиони. Вие влязохте в сириусианска територия и бяхте предупредени да напуснете. Вие напуснахте, но после се върнахте, като се опитахте завръщането ви да остане в тайна. Съгласно статута на междузвездното законодателство ние имаме право да ви екзекутираме на място, ако с поведението си отсега нататък не заслужите снизхождение.
— Какво поведение? — попита Лъки. — Бихте ли ми дали някакъв пример, сър?
— С удоволствие, мистър съветник. — Тъмните очи на сириусианеца се оживиха. — Има една капсула с информация, която нашият човек е изхвърлил в Пръстените преди злополучната си смърт.
— Мислите, че я притежавам ли?
— Нямате никакъв шанс — засмя се сириусианецът. — Никога няма да ви допуснем до Пръстените на разстояние по-малко от равняващото се на половината скорост на светлината. Но вие сте един много умен член на Съвета. Дори на Сириус сме чували така много за вас и вашите подвизи. Имало е случаи, когато вие, така да се каже, сте заставали малко на пътя ни.
— Само малко — намеси се гневно Бигман с пискливия си глас, — като например обезвреждането на вашия шпионин на Юпитер-9, прекратяването на вашата сделка с пиратите от Астероидите, изтласкването ви от Ганимед…
— Ще го накарате ли да млъкне, мистър съветник? — попита почервенял от гняв Девур. — Дразни ме писъкът на придружаващото ви същество.
— Тогава кажете, каквото имате за казване, без да обиждате моя приятел — рече безапелационно Лъки.
— Това, което искам, е да ни помогнете при намирането на капсулата. Кажете ми, с вашата голяма изобретателност, как бихте постъпил, за да я намерите.
Девур се облегна с лакти на масата и загледа Лъки с жадни, чакащи очи.
— Първо кажете каква информация имате.
— Само тази, която мисля, че сте получили и вие, т.е. последните изречения на нашия човек.
— Да, ние я получихме. Не цялата, но достатъчно за да разберем, че тя не съдържа координатите на орбитата, в която е хвърлил капсулата.
— Е?
— Тъй като човекът е убягвал дълго време от очите на нашите собствени агенти и почти е избягал с успешно изпълнена мисия, аз допускам, че той е интелигентен.
— Той беше сириусианец.
— От едното не следва непременно другото — отвърна любезно Лъки. — В случая обаче ние можем да приемем, че той не би хвърлили капсулата в Пръстените така, че да не можете да я намерите.
— А вашите следващи аргументи, Землянино?
— Ако той е хвърлил капсулата в самите Пръстени, няма начин тя да бъде намерена.
— Така ли мислите?
— Така мисля. И единствената друга възможност е той да е изпратил капсулата в Междината на Касини.
Стен Девур отметна глава назад и звънко се засмя.
— Освежаващо е да се слуша как великият съветник Лъки Стар прилага своята изобретателност при решаването на един проблем — каза той. — Човек би могъл да си помисли, че вие ще предложите нещо изумително, поразяващо. В замяна — само това. Е, мистър съветник, как ще реагирате, ако ви кажем, че без вашата помощ стигнахме веднага до това заключение и че нашите кораби започнаха да претърсват Междината на Касини почти незабавно след изхвърлянето на капсулата?
Лъки кимна. (Ако по-голямата част от човешкия състав на базата на Титан беше в Пръстените, за да участвува в търсенето, това обясняваше отчасти наличието на малко хора в самата база).
— В такъв случай ви поздравлявам и ви напомням, че Междината на Касини е голяма и че в нея има известно количество камъчета — каза той. — За разлика от тях орбитата на капсулата е нестабилна поради привличането на Мимас. В зависимост от своето положение вашата капсула ще се премества бавно към вътрешния или към външния пръстен и ако не я намерите скоро, ще я загубите.
— Опитът ви да ме уплашите е глупав и безполезен. Дори в самите пръстени капсулата ще продължава да бъде от алуминий за разлика от леда.
— Уредите за откриване на маса не биха могли да различат алуминий от лед.
— Не могат уредите за откриване на маса на вашата планета, Землянино. Запитахте ли се как ви проследихме въпреки вашия несръчен трик с Идалго и още по-рискования на Мимас?
— Запитах се — отвърна студено Лъки.
Девур отново се засмя.
— И с основание. Очевидно Земята не притежава уреди за селективно откриване на маса.
— Свръхсекретни ли са? — попита вежливо Лъки.
— Принципът им на действие не е. Нашият търсещ лъч използува слаби рентгенови лъчи, които се разпръсват по различен начин от различните материали в зависимост от масата на техните атоми. Част от тях се отразяват обратно и посредством анализиране на отразения лъч ние можем да различим металния космически кораб от скалистия астероид. Когато космически кораби минават покрай един движещ се по своя път астероид и регистрират в него значителна маса метал, каквато не е притежавал преди, не е кой знае колко трудно да се предположи, че близо до астероида има космически кораб, който се спотайва и наивно си въобразява, че не може да бъде открит. Е, какво ще кажете, мистър съветник?