10. ВОЕННОСЛУЖЕЩИ И РОБОТИ
— Спокойно, Бигман — промърмори Лъки. Дребният марсианец се сви на мястото си, а очите му изгаряха с поглед Девур.
— Нека не се сплашваме взаимно като деца — каза Лъки. — Екзекуцията не е лесна работа в един свят на роботи. Те не могат да ни убият, а аз не съм сигурен, че вие или вашите колеги бихте пожелали да убиете хладнокръвно човек.
— Разбира се, че не, ако под убийство разбирате отсичане на глава или разстрел с бластер. Няма нищо страшно в една бърза смърт. Да предположим все пак, че нашите роботи подготвят един лишен от всякакво оборудване кораб. Вашият… ъ… спътник може да бъде окован във вериги към една преграда на този кораб от роботи, които, разбира се, ще внимават да не го наранят. Корабът може да бъде снабден с автопилот, който ще го поведе в орбита, отдалечаваща се от вашето Слънце и извън еклиптиката. Шансът да бъде открит от някой на Земята е по-малък от едно на един квадрилион. Корабът ще пътува вечно.
— Лъки — намеси се Бигман, — няма значение какво ще правят с мен. Не се съгласявай с нищо.
— Вашият спътник ще има въздух в изобилие и тръбопровод за вода, който ще може да достигне, когато ожаднее — продължи Девур без да му обръща внимание. — Той, разбира се, ще бъде сам и няма да има никаква храна. Гладната смърт е бавна и е ужасно нещо да я очакваш в самота сред Космоса.
— Това би било нечестно и подло отношение към един военнопленник — каза Лъки.
— Няма никаква война, а вие сте само шпиони. В края на краищата, той може да избегне подобна участ. Какво ще кажете, мистър съветник? Достатъчно е само да подпишете нужното признание, че сте възнамерявали да ни нападнете и да се съгласите да го потвърдите лично на конференцията. Сигурен съм, че ще откликнете на молбите на съществото, с което сте се сприятелили.
— Молби! — извика почервенял от гняв Бигман.
— Това същество трябва да бъде арестувано — повиши рязко глас Девур. — Вървете!
Два робота се появиха безшумно от двете му страни и хванаха Бигман за ръцете. Той се опита да се освободи, а тялото му се повдигна от пода вследствие на интензивното усилие, но ръцете му останаха неподвижни.
— Умоляваме господаря да не се съпротивлява, иначе може да се нарани въпреки нашето старание да го предпазим — каза единият от роботите.
— Имате на разположение двадесет и четири часа да решите — предупреди Девур. — Много време, а, мистър съветник? — Той погледна осветените цифри върху декоративната метална лента, обхващаща китката на лявата му ръка. — А междувременно ние ще приготвим опразнения кораб. Ако не се наложи да го използуваме, на което разчитам — още по-добре, а, мистър съветник? Седете, където сте. Не се опитвайте да помогнете на вашия спътник — няма смисъл. Известно време няма да му се случи нищо лошо.
Бигман беше изнесен здрав-прав от стаята, докато понадигналият се от мястото си Лъки гледаше безпомощно.
Една светлинка проблесна върху малка кутийка на масата. Девур я докосна и точно над кутийката изскочи електроннолъчева тръба. Появи се нечия глава и един глас каза:
— Йънг и аз получихме съобщението, че си заловил члена на Съвета, Девур. Защо ни известихте едва след неговото кацане?
— Каква е разликата, Зейън? Вече знаете. Идвате ли насам?
— Разбира се, че идваме. Искаме да се срещнем с члена на Съвета.
— Тогава елате в моя кабинет.
Сириусианците пристигнаха след петнадесет минути. И двамата бяха високи колкото Девур и с маслинен цвят на кожата като него (причина за тъмния цвят на кожата беше твърде голямото ултравиолетово излъчване на Сириус), но бяха по-възрастни. Подстриганата коса на единия беше стоманеносива. Той имаше тънки устни и говореше бързо и точно. Представиха го като Хериг Зейън, а от неговата униформа ставаше ясно, че е от Сириусианската космическа военна служба.
Другият беше започнал да оплешивява. Под лакътя на едната ръка имаше дълъг белег и притежаваше умния поглед на човек израснал в Космоса. Той беше Барет Йънг, също военнослужещ от Космическата служба.
— Вашата Космическа служба е предполагам нещо подобно на нашия Научен съвет — каза Лъки.
— Да, така е — потвърди важно Зейън. — В този смисъл ние с вас сме колеги, само че от двете страни на фронта.
— Тогава, военнослужещ Зейън и военнослужещ Йънг, мистър Девур ли…
— Аз не съм член на Космическата служба — намеси се Девур. — Не е необходимо да бъда. Човек може да служи на Сириус и извън нея.