— Аз ще следвам заповеди — каза роботът с дрезгав глас, който беше първият признак за влошената работа на позитронния мозък, както веднъж му бе пояснил Лъки. — Господарят може да бъде сигурен, че няма да направя нищо, което да навреди на него или на който и да е друг господар.
Той се обърна и се отправи към диагравитационната кола. Бигман го последва. Очакваше някаква измама, но такава нямаше. Роботът беше само една машина, следваща неизбежните правила за действие. Трябваше да си припомни това. Само човекът беше способен да лъже и мами.
— Аз ще чакам в колата — каза Бигман, когато спряха пред офиса на Девур. — Няма да излизам от нея. Ти ще влезеш и ще кажеш на господаря Девур, че господарят Бигман е на свобода и го чака. — Бигман се опита да надмогне отново изкушението, но този път то надделя. Беше твърде близо до Девур, за да се съпротивлява успешно. — Кажи му да измъкне дебелото си тяло тук, навън — рече той. — Кажи му, че може да се бием с иглен пистолет или юмруци. За мен е без значение. Кажи му още, че ако не е годен и за двете, аз ще вляза и ще го ритам от тук до Марс.
Стен Девур се взря с невярващи очи в робота. Тъмното му лице се смръщи, а очите му гневно засвяткаха изпод рунтавите вежди.
— Искаш да кажеш, че той е навън, на свобода? И е въоръжен?
Девур погледна двамата военнослужещи, които отвърнаха на погледа му смаяни.
„Велика галактико!“, помисли си Лъки. „Този неукротим Бигман ще развали цялата работа, а отгоре на всичко ще загине.“
Зейън се изправи тежко на крака.
— Е, Девур, нали не очакваш роботът да лъже? — попита той. После отиде до стенния визифон и набра аварийната комбинация. — При наличието на въоръжен и решителен землянин на базата ще е добре, ако веднага преминем към действия.
— Но как така е въоръжен? — попита Девур, който все още не можеше да преодолее объркването си от този факт, но се отправи към вратата. Лъки го последва, но сириусианецът веднага се обърна.
— Върнете се, Стар. А ти стой при землянина — заповяда той на робота — и при никакви обстоятелства не му позволявай да напуска тази сграда.
Изглежда беше стигнал вече до някакво решение, защото бързо напусна помещението, изваждайки в движение тежкия си бластер от кобура му. Зейън и Йънг се поколебаха за момент, хвърлиха бърз поглед на Лъки, после на робота и решиха да последват Девур.
Районът пред офиса на Девур бе обширен и окъпан от изкуствената светлина, която възпроизвеждаше сириусианския синкав оттенък. Бигман стоеше сам в средата, а на разстояние сто ярда от него имаше пет робота. От другата страна се приближаваха още.
— Елате и вземете това същество — изрева Девур, жестикулирайки към стоящите по-близо роботи и сочейки Бигман.
— Те няма да се приближат в на сантиметър — извика в отговор Бигман. — Ако се опитат да дойдат към мен, ще ви застрелям и те знаят, че ще го сторя. Най-малкото, няма да рискуват.
Той стоеше спокойно, а в очите му се четеше насмешка.
Девур почервеня и вдигна своя бластер.
— Не се наранявайте с този бластер — каза Бигман. — Държите го твърде близо до тялото си.
Десният лакът почиваше в дланта на лявата му ръка. Десният му юмрук се сви леко, докато говореше, а от едва подаващото се между втория и третия пръст дуло на игления пистолет бликна струя деутерий, която се насочваше от периодично създаващо се магнитно поле. За постигане на подходящо положение на палеца и притискане се изискваше умение от най-висока степен, но Бигман го притежаваше. Никой човек в Системата не можеше да го направи по-добре.
Върхът на дулото на Девуровия бластер се превърна в мъничка бяла искра, а Девур извика от изненада и го изпусна.
— Не зная кои сте вие, приятелчета — обърна се Бигман към двамата военнослужещи, — но ако някой от вас се опита да насочи бластер, никога няма да завърши движението си.
Всички замръзнаха на място.
— Как така сте въоръжен? — попита накрая предпазливо Йънг.
— Един робот не е по-умен от приятелчето, което го командва — отвърна Бигман, — Роботите, които ме претърсваха на кораба и тук, бяха инструктирани от някой, който не знае, че един марсианец използува ботушите си не само за да си пъха краката в тях.
— А как се измъкнахте от роботите?
— Наложи се да унищожа един от тях — отвърна хладно Бигман.
— Вие сте унищожили робот?
Тримата сириусианци бяха поразени от ужас. Бигман почувствува, че напрежението се повиши. Той не се страхуваше от заобикалящите го роботи, но всеки момент можеше да се появи друг сириусианец и да го застреля в гърба от безопасно разстояние.