Мястото между рамената започна да го сърби в очакване на изстрела. Е, това щеше да стане за миг и той нямаше да усети нищо. А после те ще загубят властта си над Лъки и мъртъв или не, Бигман ще излезе победител.
Той само искаше първо да си отмъсти на Девур, на това изнежено сириусианско приятелче, което, седнало на масата срещу него, му бе казало неща, каквито никой човек във Вселената не можеше да каже безнаказано.
— Бих могъл да ви застрелям всичките — каза Бигман. — Съгласни ли сте да направим една спогодба?
— Вие няма да ни застреляте, защото това просто би означавало проява на враждебност от страна на землянин на една сириусианска планета — отвърна спокойно Йънг, — което значи — война.
— Освен това, ако вие предприемете каквато и да било атака, тя ще освободи роботите — изрева Девур. — Те ще предпочетат да защищават три човешки същества пред едно. Хвърлете този иглен пистолет и се върнете в ареста.
— Добре. Отпратете роботите и аз ще се предам.
— Роботите ще се справят с вас — отвърна Девур и се обърна небрежно към другите сириусианци. — Кожата ме засърбява от необходимостта да разговарям с този деформиран хуманоид.
Игленият пистолет веднага проблесна и малкото огнено топче експлодира на един фут пред очите на Девур.
— Кажете отново нещо подобно и ще ви ослепя — закани се Бигман. — При първото движение на роботите това ще постигне и трима ви, преди те да ни достигнат. Може по този начин да предизвикам война, но вие няма да я доживеете. Наредете на роботите да се махнат и аз ще се предам на Девур, ако той успее да ме надвие. Ще хвърля игления си пистолет на един от вас, другите двама, и ще се предам.
— Предложението му звучи разумно, Девур — каза сдържано Зейън.
— Тогава вземете пистолета му. Идете при него и го вземете — нареди Девур, който още триеше очите си.
— Чакайте! Още не мърдайте! — каза Бигман. — Искам вашата честна дума, че няма да бъда застрелян или предаден на роботите. Девур трябва да ме надвие.
— Да дам честна дума на теб? — избухна Девур.
— На мен, но не вие. Искам дума на един от другите двама, които носят униформата на Сириусианската служба. Ако им предам игления пистолет, те ще стоят ли настрана и ще ви оставят ли вас, Девур, да се биете с мен с голи ръце?
— Имате моята честна дума — каза Зейън.
— И моята — добави Йънг.
— Нямам намерение да докосвам съществото — отсече Девур.
— Страх ли ви е? — попита тихо Бигман. — Аз съм твърде голям за вас, Девур. Вие ме нарекохте с разни имена. Бихте ли заменили страхливата си уста със своите мускули? Ето ви моя иглен пистолет, военнослужещи.
Той внезапно подхвърли пистолета към Зейън. Последният протегна ръка и ловко го хвана.
Бигман чакаше.
Зейън пъхна игления пистолет в джоба си.
— Роботи! — извика Девур.
— Оставете ни, роботи! — извика също толкова енергично Зейън и после се обърна към Девур. — Ние му дадохме нашата честна дума, Девур. Ти ще трябва сам да го заведеш в ареста.
— Иначе аз ще те заведа там — подхвърли с насмешка Бигман.
Девур изръмжа и тръгна бързо към Бигман. Дребният марсианец го чакаше леко приклекнал. Той отстъпи встрани, за да избегне протегнатата към него ръка и после скочи като пружина. Юмрукът му срещна лицето на другия. Чу се тъп звук като от удар на дървен чук върху зелка, а Девур се олюля назад и седна на земята. Той гледаше Бигман замаян от учудване. Дясната му буза беше почервеняла, а от ъгълчето на устата му бавно се стичаше тънка струйка кръв. Той я докосна с пръст и я избърса, а после погледна кръвта, невярвайки на очите си.
— Землянинът е по-висок, отколкото изглежда — отбеляза Йънг.
— Не съм землянин, а марсианец — поправи го Бигман. — Станете, Девур. Или сте твърде слаб? Нищо ли не можете да направите без помощта на роботите? Избърсват ли ви устата, след като се нахраните?
Девур извика дрезгаво и скочи на крака, но не побърза да се нахвърли върху Бигман. Вместо това започна да го обикаля в кръг, дишайки тежко и наблюдавайки го с пламнали очи.
Бигман също се въртеше и наблюдаваше това задъхващо се тяло, отслабено от лекия живот и помощта на роботите, неумелите ръце и тромавите крака. Бигман беше сигурен, че сириусианецът никога не се е бил с юмруци.
Бигман пристъпи отново към него, улови с бързо внезапно движение ръката му и я изви. Девур политна с вик и се просна на земята.
Бигман отстъпи назад.
— Какво има? — попита той. — Аз не съм човек, а само някакво същество, а? Какъв е проблемът?