В този момент Лъки намери копчето за звука. Думите започнаха да излитат от репродуктора на изображения, чу се как Девур яростно повика робота и гръмко му заповяда да унищожат Бигман.
За частица от секундата Лъки помисли, че не е чул добре, а после удари с двата юмрука по масата, обладан от почти пълно отчаяние.
Той трябваше да излезе оттук, но как?
Останал бе насаме с един робот, в чиито позитронни пътища на мозъка бе останала една единствена инструкция: На всяка цена да го задържи в сградата. Велика галактико, нямаше ли нищо, което да надделее над тази заповед? Липсваше му дори оръжие, с което да заплаши робота със самоубийство или да го убие.
Погледът му попадна на стенния визифон. Последен до него бе видял Зейън. Ставаше дума за нещо като извънредно положение, когато се разчу новината за Бигман.
— Роботе, бързо! — извика Лъки. — Какво се случи тук?
Роботът се приближи, погледна слабо светещата в червено комбинация от копчета и каза мъчително бавно:
— Един господар даде указания на всички роботи да отидат и да заемат бойните позиции.
— Как мога да направя същото, отменяйки всички текущи заповеди?
Роботът се взря в него, а той сграбчи ръката му почти бясно и я разтресе.
— Кажи ми. Кажи ми.
Можеше ли роботът да го разбере? Или върху повредените му мозъчни пътища още се съхраняваха някои остатъци от инструкции, които не му позволяваха да даде тази информация?
— Кажи ми или го направи!
Без да каже нещо, роботът протегна с неравномерно движение пръст към апаратурата и натисна бавно два бутона. После пръстът му се повдигна на един инч и спря.
— Това ли е всичко? Направи ли го?
Но роботът само се обърна, отиде с неравномерна походка към вратата (влачейки видимо единия си крак) и излезе навън.
С бързи стъпки Лъки се стрелна след него и измина стотината ярда, отделящи го от Бигман и тримата сириусианци.
Йънг, който се отвърна ужасен от предстоящото кръвосмразяващо унищожение на едно човешко същество, не чу агонизиращ вик. Вместо това последва сумтенето на Зейън и безумният вик на Девур.
Той се обърна. Роботът беше пуснал Бигман и се отдалечаваше в тръс. Отдалечаваха се и всички роботи, които се виждаха наоколо. А землянинът Стар изневиделица се беше появил до Бигман.
Лъки стоеше наведен над него, а дребният марсианец поклащаше глава, търкайки енергично лявата си ръка.
— Да бе закъснял само с минутка, Лъки, само една минутка по-късно и… — чу го да казва Йънг.
Девур дрезгаво и безполезно крещеше на роботите, но в този момент един високоговорител изпълни внезапно въздуха с глъчка.
— КОМАНДИР ДЕВУР, МОЛЯ ЗА ИНСТРУКЦИИ. НАШИТЕ УРЕДИ НЕ ПОКАЗВАТ НИКАКВА СЛЕДА ОТ ВРАГ. ОБЯСНЕТЕ ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЕМАНЕ НА БОЙНИ ПОЗИЦИИ. КОМАНДИР ДЕВУР…
— Бойни позиции — мърмореше смаян Девур. — Нищо чудно, че роботите… — Погледът му попадна на Лъки. — Вие направихте това.
— Да, сър — кимна Лъки.
Подутите устни на Девур се разтвориха и той каза дрезгаво:
— Умният, съобразителният член на Съвета. Вие спасихте за малко вашата маймуна. — Бластерът му се насочи решително към диафрагмата на Лъки. — Влизайте в моя офис. Един по един. Вие също, Зейън. Всички.
Репродукторът на изображения на бюрото му лудо звънеше. Очевидно невъзможността да бъде намерен Девур в офиса бе принудило обърканите му подчинени да прибягнат до високоговорителите.
Девур включи звука, но без изображението.
— Отменям заповедта за заемане на бойните позиции — изръмжа Девур. — Беше грешка.
Мъжът от другата страна изпелтечи нещо, а Девур отвърна рязко:
— Няма нищо нередно в изображението. По-бързо. Всеки да се заеме отново с обичайната си работа.
Почти против волята му ръката на Девур премина между лицето и мястото, където трябваше да бъде изображението, сякаш се страхуваше, че другият би могъл някак да проникне с погледа си, да види на какво е заприличал и да се запита за причината.
Ноздрите на Йънг пламнаха, докато го наблюдаваше и той бавно потърка ръката с белега.
Девур седна.
— Вие останете прави — каза той и навъсено ги изгледа един по един. — Този марсианец ще умре. Може би не от робот или завързан в космически кораб. Ще измисля нещо. А вие не си въобразявайте, че сте го спасили, землянино. Бъдете сигурен, че ще измисля нещо още по-забавно. Имам богато въображение.
— Искам да бъде третиран като военнопленник — настоя Лъки.
— Няма война. Той е шпионин и заслужава смърт — отвърна Девур. — Убил е робот. Два пъти заслужава смърт. — Гласът му внезапно потрепери. — Вдигна ръка на мен. Една дузина пъти заслужава смърт.