— Какво?
— Хайде, шефе. Зная, че агентите на Съвета не обичат публичността, но не беше ли изпратен Стар със секретна мисия на Сатурн?
— Ако е така, млади човече, какво очаквате да кажа за нея?
— Щом сириусианците вече я обсъждат, значи тя повече не е тайна за тях. Твърдят, че Лъки Стар е нахлул в Системата на Сатурн и е бил заловен. Вярно ли е това?
— Не зная къде се намира в момента членът на Съвета Дейвид Стар — отвърна с приглушен глас Конуей.
— Означава ли това, че той може да е в Системата на Сатурн?
— Това означава, че аз не зная къде се намира в момента.
Репортерът сбърчи нос.
— Е, ако мислите, че звучи по-добре председателят на Научния съвет да не знае къде се намира един от неговите най-важни агенти, това си е негова работа — каза той. — Но настроенията на обществеността срещу Научния съвет се засилват. На първо място се говори много за неефективността на Съвета, който е допуснал Сириус да стигне до Сатурн, а сега се опитва да замаже работата, за да спаси политическата кожа на своите членове.
— Вие клеветничите. Всичко хубаво, сър.
— Сириусианците са съвсем категорични, че Лъки Стар е бил заловен в Системата на Сатурн. Как ще коментирате това?
— Никак. Оставете ме да мина.
— Сириусианците казват, че Лъки Стар ще бъде на конференцията.
— О, така ли? — За момент Конуей не можа да прикрие интереса си.
— Това изглежда ви изненадва, шефе. Само гдето сириусианците казват, че той щял да свидетелствува в тяхна полза.
— Тепърва ще видим — отвърна със затруднение Конуей.
— Признавате ли, че той ще бъде на конференцията?
— Не зная нищо по този въпрос.
— Добре, шефе — каза репортерът и отстъпи настрана. — Само гдето сириусианците казват, че Стар вече им е дал ценна информация, въз основа на която те ще бъдат в състояние да ни осъдят за агресия. Искам да кажа, какво прави Съветът? С нас ли ще се бие или срещу нас?
— Няма да коментирам — измърмори разтревожен Конуей и понечи да го подмине.
— Стар е вашият осиновен син, нали, шефе? — извика след него репортерът.
Конуей се обърна за секунда и без да промълви нито дума забърза към кораба.
Какво трябваше да каже? Какво можеше да каже, освен че му предстои да участвува в междузвездна конференция, която бе по-решаваща за Земята от каквото и да е друго събиране в цялата й история? Или че на тази конференция везните клоняха в полза на Сириус и че шансовете да бъдат унищожени мирът, Научният съвет и Земната федерация са изключително големи.
А също, че ги защищаваше само тънкият щит на усилията на Лъки.
Това, което най-много подтискаше Конуей (повече дори от загубата на една война) беше мисълта, че ако излъчените от сириусианците новини са истина и ако конференцията претърпи неуспех въпреки първоначалните намерения на Лъки, Стар ще влезе в историята като най-голям предател на Земята! И само малцина няма да споделят това мнение.
14. НА ВЕСТА
Държавният секретар Леймън Фини беше политик от кариерата, който бе служил петнадесет години в законодателното тяло и отношенията му с Научния съвет никога не са били особено приятелски. Вече остаряваше, не беше в най-добро здраве и бе склонен да се оплаква. Той оглавяваше официално земната делегация на Веста. Обаче Конуей разбираше много добре, че той самият, като шеф на Научния съвет, трябва да бъде готов да поеме пълната отговорност, ако конференцията се окажеше неуспешна за Земята.
Фини ясно показа това още преди корабът, един от най-големите космически лайнери, да потегли.
— Пресата е почти неконтролируема — каза той. — Положението ви е тежко, Конуей.
— Цялата Земя е в тежко положение.
— Вие, Конуей.
— Е, не си правя илюзии, че ако нещата тръгнат на зле, Съветът може да очаква подкрепа от правителството.
— Страхувам се, че не. — Държавният секретар пристегна внимателно и с педантична точност предпазните колани срещу тласъците при излитането и се увери, че флаконът с хапчета против космическа болест му е под ръка. — Ако ви окажем подкрепа ще падне правителството, а ще има и достатъчно неприятности с една непредвидена война. Не можем да позволим политическа нестабилност.
През ума на Конуей мина, че Фини изобщо не вярва в успешния край на конференцията и че очаква война.
— Слушайте, Фини, ако се случи най-лошото, аз ще се нуждая от гласове на моя страна, за да спася честта на члена на Съвета Стар от…
Фини вдигна за момент посивялата си глава от хидравличната възглавница и се взря в тревожните очи на Конуей.
— Невъзможно е — отвърна той. — Вашият член на Съвета е отишъл на Сатурн по своя собствена инициатива, без да е искал позволение или да е получил заповед за това. Искал е сам да поема риска. Ако нещата тръгнат зле, с него е свършено. Какво друго бихме могли да направим?