— Но откакто Земята е дала независимост на външните светове се прие положението, съгласно доктрината на Хегел, че никоя единица, по-малка от звездна система, не може да се смята за независима. Една незаселена планетна система не означава нищо, ако звездната система, от която е част, не е незаселена като цяло.
— Съгласен съм с вас и признавам, че така е било прието. Но никога не е било изпробвано на практика. Сега ще бъде проверено.
— Мислите ли, че е мъдро да се анулира нещо вече прието, за да се приеме нов закон, който ще позволи на всеки чужденец да нахлува в една система и да колонизира всички незаселени планети и планетоиди, на които случайно се натъкне? — попита тихо Конуей.
— Не, не мисля така — отвърна Доремо. — Аз мисля, че е в интерес на всички нас звездните системи да се смятат за неделими, но…
— Но?
— На тази конференция ще се разбунтуват страсти, които ще попречат на делегатите да подходят логично към въпроса. Ако мога да се осмеля да посъветвам Земята…
— Продължавайте. Разговорът е неофициален и не се документира.
— Аз бих казал, че Земята не бива да разчита на подкрепа в тази конференция. Позволете на Сириус да остане засега на Сатурн. Накрая той ще разкрие своите истински намерения и тогава ще можете да свикате втора конференция с по-голяма надежда за успех.
— Невъзможно е — отвърна, поклащайки глава, Конуей. — Ако не успеем тук, ще се надигне недоволство от наша страна. То вече се надига.
— Недоволство има навсякъде — сви рамена Доремо. — Аз съм много песимистично настроен относно успеха на конференцията.
— Но ако вие самият вярвате, че Сириус не трябва да остане на Сатурн, не бихте ли могъл да убедите и другите в това? — попита Конуей. — Вие сте влиятелна личност, която се ползува с уважение в Галактиката. Не ви моля за нищо друго, освен да се придържате към собствените си убеждения. Те може да се окажат решаващи за това дали ще има война или мир.
Доремо остави чашата си настрана и избърса устни с една салфетка.
— Много бих желал да направя точно това, Конуей — каза той, — но на тази конференция не смея дори да се опитам. Сириус така изцяло е поел нещата в ръцете си, че за Елам може да се окаже опасно да застане срещу него. Ние сме един малък свят… В края на краищата, Конуей, ако вие сте свикал тази конференция, за да постигнете мирно решение, защо тогава едновременно с това сте изпратил военни кораби в Системата на Сатурн?
— Това ли ви казаха сириусианците, Доремо?
— Да. Показаха ми някои от доказателствата, които имат. Беше ми показан дори един заловен земен кораб в полет до Веста, който беше в магнитната прегръдка на сириусиански съд. Казаха ми, че на борда му бил не друг, а самият Лъки Стар, за когото дори и ние на Елам сме чували. Разбирам, че Стар сега обикаля Веста в очакване да го призовем за свидетел.
Конуей бавно кимна.
— Ако Стар признае, че сте предприели военни действия срещу сириусианците — продължи Доремо. — а това ще стане, защото в противен случай не биха му позволили да свидетелствува на конференцията, шансовете на Земята за успешен изход от нея са равни на нула. Никакви контрааргументи няма да издържат. Мисля, че Стар е ваш осиновен син.
— В известен смисъл, да — измърмори Конуей.
— Разбирате, че това влошава още повече положението. И ако кажете, че е действувал без разрешението на Земята, както предполагам, че трябва…
— Това е вярно — прекъсна го Конуей, — но не съм подготвен да кажа с какво твърдение ще излезем.
— Ако се отречете от него, никой няма да ви повярва. Ваш собствен син е, нали разбирате? Делегатите от външните светове ще извикат: „Какво вероломство!“, възмутени от предполагаемото лицемерие на Земята. Най-голяма врява ще вдигне Сириус, а аз нищо не ще мога да направя. Дори няма как да дам собствения си глас за Земята… По-добре е да отстъпите.
— Земята не може да го стори — поклати глава Конуей.
— Тогава това ще означава война на всички ни срещу Земята — каза с тъга Доремо.
15. КОНФЕРЕНЦИЯТА
Конуей довърши питието си и стана да си върви, сбогувайки се с тъжно изражение на лицето.
— Но вие знаете, че още не сме чули показанията на Лъки — каза той почти като продължение на мислите си. — Ако резултатите от тях не бъдат така лоши, както мислите и те се окажат безобидни, ще действувате ли тогава в защита на мира?
— Хващате се за сламката, Конуей — сви рамене Доремо. — Да, да. Ако се случи невероятното и конференцията не бъде панически закрита след думите, произнесени от вашия осиновен син, аз ще свърша моята част от работата. Както ви казах, аз съм на ваша страна.