Луис установи, че край носа му се стичат сълзи.
— Тандж и пак тандж! Какво мъчение! Но защо дойде все пак?
— Исках да ти кажа що за нищожество си.
— А кой ти изпрати съобщението?
— Не знам. Трябва да е бил кукловодът. Имал е намерение да спипа и двама ни. Луис, толкова ли е изветрял мозъкът ти, че не забеляза…
— Да, това не е Несус. Няма какво да го обсъждаме. Направи ли ти впечатление как поддържа козината си? Подобен изтънчен стил сигурно му отнема поне по час дневно. Ако го бяхме видели на родния му свят, щях да реша, че е с доста високо положение.
— И какво?
— Нито един здравомислещ кукловод не би рискувал живота си в междузвездни пътешествия. Нали затова взеха със себе си цяла планета, да не говорим пък за четирите селскостопански свята. Ще пътуват стотици хилядолетия с подсветлинна скорост, просто защото не се доверяват на космическите кораби. Значи който и да е нашият домакин, смахнат е като всеки друг кукловод, мяркал се някога пред човешки очи. Не знам какво да очаквам от него. А, ето го пак.
Намираше се в пилотската кабина, стъпил върху шестоъгълен прехвърлящ диск, и ги наблюдаваше през стената. Заговори с прекрасен контраалт.
— Чувате ли ме?
Кхмий се отблъсна от прозрачната преграда, задържа се прав за не повече от секунда, после се отпусна на четири крака и нападна. Блъсна се в стената с глух тътен. Всеки нормален кукловод би трябвало да отскочи, но този дори не трепна, а само спокойно ги осведоми:
— Почти попълнихме състава на нашата експедиция. Липсва само един член.
Луис откри, че вече му е по силите да се претърколи и го стори. Чак тогава се сопна:
— Ей, я спри и започни отначало. И без това си ни затворил между плътни стени, тъй че няма защо да криеш нищо от нас. Кой си ти?
— Можеш да ми избереш всяко име, което ти допада.
— Добре де, какъв си тогава? И защо точно ние сме ти нужни?
Кукловодът се запъна за миг.
— Аз бях Най-задния на нашия свят. И станах партньор на онзи, когото познавате като Несус. Сега не съм нито едното, нито другото. Имам нужда от вас като екипаж в повторната експедиция до Пръстенов свят, за да възвърна положението си.
— Няма да ти слугуваме! — отсече Кхмий.
А Луис попита:
— Несус добре ли е?
— Благодаря ти за загрижеността. Радва се и на телесно, и на душевно здраве. Преживените сътресения на Пръстенов свят се оказаха точно онова, от което е имал нужда, за да възвърне здравомислието си. Сега е у дома и се грижи за нашите две деца.
Луис си каза, че случилото се на стария му познат би потресло всекиго. Туземците на Пръстенов свят бяха му отрязали едната глава. Ако двамата с Тила не се бяха сетили да стегнат навреме кукловодското гърло, щеше да умре от загуба на кръв.
— Предполагам, че сте му присадили нова глава.
— Разбира се.
— Нямаше да си тук — намеси се Кхмий, — ако не беше луд. Как тъй цял трилион кукловоди са си избрали един смахнат да ги управлява?
— Не се смятам за луд. — Задният крак на кукловода се сгъваше и разгъваше неспокойно. (А двете глави над дългите шии изразяваха само кретенска безметежност, ако изобщо можеше да се каже, че имат някакво изражение.) — И ви моля повече да не засягате тази тема. Служих добре на расата си, както и другите четирима Най-задни преди мен, но консервативната фракция събра достатъчно сили, за да отстрани моята. Те грешат. И аз ще го докажа. Ще отидем на Пръстенов свят и ще открием съкровища, недостъпни за оскъдното им въображение.
— Но да отвлечеш един кзинт — изръмжа Кхмий — може би е сериозна грешка.
Дългите му нокти бяха изскочили над пръстите. Кукловодът се взря в него през стената.
— Не би дошъл по собствено желание. Както и Луис. Ти имаше своя ранг и името си, а той — своя драуд. Четвъртата от екипажа ви пък беше затворничка. Моите агенти ми съобщиха, че е освободена и е на път към нас.
Луис се разкикоти горчиво. Всяка шега се оцветяваше в мрачни оттенъци без включен драуд.
— И на теб май ти липсва въображение, а? Подборът е като в първата експедиция — аз, Кхмий, кукловод и жена. И коя е тя? Втора Тила Браун?
— О, не! Несус бе започнал да изпитва ужас от Тила Браун, и то с пълно право, поне според мен. Отвлякох Харлоприлалар от зъбатите челюсти на земната полиция. Така ще имаме водачка, родена на Пръстенов свят. А колкото до повторението… защо да се отказвам от една печеливша стратегия? Вие все пак сте успели да избягате оттам първия път.
— Всички освен Тила.
— Тила сама е избрала да остане.
— Тогава ни бе платено за свършената работа — напомни кзинтът. — Върнахме се с кораб, който изминава светлинна година за минута и четвърт. Заради него заслужих името и ранга си. Можеш ли да ни предложиш отплата, поне равна на предишната?