— Мога да ви предложа много неща. Кхмий, в състояние ли си вече да се движиш?
Кзинтът се изправи. Изглежда се бе опомнил почти напълно от въздействието на зашеметяващия лъч. Луис още се оплакваше от световъртеж и изтръпване на ръцете и краката.
— Здрав ли се чувстваш? — настоя кукловодът. — Някаква загуба на равновесие, болки, гадене?
— Тревопасен, какво толкова си се разтревожил за мен? Нали ме остави в автолечител за повече от час? Още не съм се ориентирал напълно и съм страшно гладен, това е всичко.
— Добре. Нямаше как да изпитаме на практика веществото. Ето ти и отплатата, Кхмий. Знаеш за лекарството, което поддържа Луис Ву здрав и силен вече двеста двадесет и три години. Моята раса създаде аналогично вещество за кзинтите. Можеш да се върнеш с формулата и да я предадеш на вашата Патриаршия, когато експедицията завърши.
Кхмий изглеждаше слисан.
— Ще се подмладя ли? И този боклук е вече в мен?
— Да.
— Не че и сами не можехме да открием веществото, но никога не сме искали да го имаме…
— Ти обаче си ми нужен млад и силен. Въпреки това те уверявам, че не предвиждам никакви сериозни опасности по време на експедицията! Изобщо нямам намерение да кацам на самия Пръстенов свят, а просто на ръба при космодрума. Ще научиш всичко, което открием; това се отнася и за теб, Луис. А незабавната отплата…
На прехвърлящия диск се появи драудът — кутията бе отваряна, после запечатана отново. Сърцето на Луис Ву подскочи в гърдите му.
— Още не го използвай — натърти веднага Кхмий. Беше заповед.
— Добре, разбрах. Най-заден, откога ме следиш?
— Открих те в каньона преди петнадесет години. По онова време моите агенти на Земята вече се опитваха да освободят Харлоприлалар, но не постигаха нищо. Поръчах да инсталират прехвърлящи дискове в апартамента ти и чаках подходящия момент. Сега ще се погрижа и нашата водачка да се присъедини към групата.
— Не използвай драуда! — повтори Кхмий.
— Както кажеш.
Луис му обърна гръб. Ако жаждата да си пусне тока в главата го подтикнеше да нападне кзинт, щеше да знае, че е неизлечимо безумен. От цялата тази история можеше да извлече и нещо полезно… Вкопчи се в мисълта с цялата си воля.
Не бе успял с нищо да помогне на Харлоприлалар.
Тя бе преживяла хиляди години, когато тръгна с него, Несус и Говорещия с животни да търсят начин за измъкване от Пръстенов свят. Аборигените, живеещи под нейния левитиращ полицейски участък, я смятаха за небесна богиня. Цялата група се включи в играта, представяха се за божества с помощта на Харлоприлалар, докато се промъкваха обратно към катастрофиралия „Лъжец“. Междувременно тя и Луис се влюбиха.
Местните жители на Пръстенов свят — или поне трите разновидности, с които експедицията се сблъска — бяха сродни на човечеството, макар да се отличаваха от него. Самата Харлоприлалар почти нямаше коса по главата си, а устните й бяха издадени напред точно колкото на маймуна. Понякога хората на възраст търсят в любовните си връзки единствено разнообразие. Луис се питаше дали същото не се случва и с него, защото иначе виждаше предостатъчно недостатъци у Прил… Тандж! И той си имаше цяла колекция от тях.
Отгоре на всичко й беше длъжник. Имаха нужда от помощта й и Несус употреби срещу нея присъща на кукловодите форма на насилие. Подчини я чрез тасп, а Луис му позволи.
Тя дойде с него в човешкия космос. Влязоха в сградата на Обединените нации в Берлин, но Харлоприлалар тъй и не излезе оттам. Ако Най-задния можеше да я отърве и да я върне на родния й свят, щеше да е несравнимо повече, отколкото на Луис Ву му беше по силите да направи за нея.
— Мисля си, че ни лъже — обади се Кхмий. — Страда от мания за величие. Защо кукловодите ще допуснат особа с нездрав ум да ги управлява?
— Защото самите те не биха се престрашили да опитат. Рисковано е. Задникът на шефа винаги седи на най-горещия стол. А за кукловодите е напълно благоразумно да изберат най-изтъкнатия от нищожния процент мегаломани, пръкващи се сред расата им. Ако искаш, погледни на нещата от друг ъгъл — всички тези Най-задни са нагледен урок за останалите и им напомнят да не жадуват за власт, защото не е безопасно.
— Значи смяташ, че казва истината?
— Не знам достатъчно, за да твърдя каквото и да било. И да ни лъже, не е ли все едно? Спипа ни.
— Особено теб — сопна се кзинтът. — Държи те чрез жицата. Чудя се как не се срамуваш…
Луис обаче се срамуваше. И се бореше да не позволи на срама да срути окончателно съзнанието му, запокитвайки го в черната бездна на отчаянието. Не виждаше изход от тази кутия — подът, таванът и стените бяха част от корпус на „Дженеръл продъктс“. И все пак имаше някои дреболии…