— Не е вярно. Вие можете да заобиколите окото.
— А после как ще те открием?
Кзинтът размисли.
— Имаш право. Ти чул ли си нещо за ереста на проповедника Кдапт?
— Не.
— В мрачните дни, които последваха след Четвъртата схватка с хората, лудият проповедник Кдапт създаде нова религия. Наложи се да бъде убит лично от Патриарха в единоборство, тъй като родовото му име му даваше право на това. Еретическото учение обаче е живо до ден-днешен. Проповедникът Кдапт вярваше, че Бог, Създателя, е направил човека по свой образ и подобие.
— По свой образ и подобие? Но… нали проповедикът Кдапт е бил кзинт?
— Да. Обаче вие продължавахте да печелите, Луис. Вие надделяхте и в четирите схватки, състояли се в течение на три века. По време на молитва последователите на Кдапт слагаха на лицата си маски от човешка кожа. Мислеха, че по този начин ще успеят да заблудят Създателя. Поне дотогава, докато спечелят войната.
— И когато ти видя това око, втренчило се в нас…
— Да.
— Боже мой!
— Готов съм да се обзаложа, че моята теория е по-близо до истината от твоята. Случайно атмосферно образувание! Не се шегувай, Луис.
Мозъкът на Луис Ву отново заработи.
— Добре. Отказвам се от думата „случайно“. Възможно е това да е творение на строителите на пръстена. Да са го използвали като пътепоказател или с някаква друга цел.
— Пътепоказател към какво?
— Откъде мога да знам? Навярно към нещо много голямо. Към някакъв увеселителен парк. Към църква или нещо друго от този род. Разполагали са с колкото искаш техника и пространство. Това око би могло да има всякакви предназначения.
— Може да е и затвор за подслушвачи — каза Тила, доловила духа на разговора. — Или школа за частни детективи. Или таблица за настройка на гигантски триизмерен телевизор. И аз се уплаших като теб, Говорителю — гласът й отново бе станал нормален. — Помислих си, че е… сама не знам какво. Но съм с теб, Говорителю. Ще преминем през окото заедно.
— Много добре, Тила.
— Мнозинството винаги е разумно — каза Луис. — Ще се обадя на Несус.
— За бога, да! Сигурно вече го е пресякъл или заобиколил.
Луис се разсмя по-силно от обикновено. Може би защото беше уплашен.
— Вие наистина ли смятате, че Несус ни проправя пътя?
— Какво?
— Несус е кукловод. Заел е позиция зад нас и по всяка вероятност е включил управлението на велосипеда си към този на Говорителя. По такъв начин Говорителя няма да може да го улови, а появи ли се някаква опасност, с нея ще се сблъскаме първо ние.
— Бива те да разсъждаваш като страхливец, Луис — каза Говорещия с животни.
— Не се занасяй. В чужд свят сме и е добре да подхождаме към него от различни ъгли.
— Добре, обади му се, след като начинът ви на мислене е толкова сходен. Решил съм да не бягам от окото и да разбера какво има отвъд него. Или в него.
Луис се обади на Несус.
В интеркома се виждаше само гърбът на кукловода и помръдването на гривата му.
— Несус. Несус!
Кукловодът се размърда и вместо отговор на екрана се появи триъгълна глава.
— Вече мислех дали не трябва да включа сирената.
— Извънредно произшествие ли има? — редом до първата глава се появи още една и двете започнаха да се ослушват внимателно.
Луис откри, че погледът му отбягва срещата с огромното синьо око.
— Нещо такова. Смахнатите ми съекипници са решили да се пребият. Според мен, не можем да си позволим да се лишим от тях.
— Обясни ми какво става, ако обичаш.
— Погледни пред себе си и ми кажи дали виждаш облачно образувание във формата на човешко око.
— Виждам — отвърна кукловодът.
— Имаш ли представа какво го е породило?
— Това очевидно е някаква буря. Сигурно вече си разбрал, че на пръстеновия свят не може да има спираловидни ураганни образувания.
— Така ли? — Луис въобще не се беше замислял за това.
— Спиралообразната форма на един ураган е причинена от кориоловите сили, от разликата в скоростите на две въздушни маси, намиращи се в различни географски ширини. Планетите са въртящи се около оста си сфероиди. Ако на дадена планета две въздушни маси се придвижват една към друга с цел да запълнят образувал се вакуум и едната се движи на север, другата — на юг, те ще се разминат поради остатъчните си скорости. Ще се получи обаче водовъртежен ефект, вихрушка.
— Знам как се раждат ураганите.
— В такъв случай навярно знаеш и това, че на пръстеновия свят всички съприкосновяващи се въздушни маси имат една и съща скорост. И поради това тук водовъртежният ефект е невъзможен.
Този път Луис погледна към урагана с форма на човешко око.