Все още обаче бурята приличаше на око.
Стори им се, че падат в зеницата на Бога. Визуалният ефект бе едновременно ужасяващ, смущаващ и комичен. Луис бе в състояние да се смее и да крещи от ужас. Както и да даде заден ход. Нали всъщност беше достатъчен един наблюдател, за да се изясни дали на основата на пръстена има дупка? Той лично можеше да мине и по обиколен път…
Оказаха се вътре.
Летяха в черен коридор, осветен от светкавици. Мълниите пред тях, зад тях и от всички страни се образуваха почти без пауза. Въздухът наоколо бе ясен. Отвъд зеницата се носеха тъмни облаци — със скорост, надвишаваща тази на урагана.
— Тревопасният е бил прав — изрева кзинтът. — Оказа се просто буря.
— Странна работа. От всички ни той бе единственият, който не се паникьоса, когато видя окото. Обзалагам се, че кукловодите не са суеверни! — извика Луис
— Виждам нещо пред нас! — обади се Тила. Нещото бе вдлъбнатина в дъното на тунела. Луис се напрегна и постави ръката си върху контролния лост. Не можеше да знае какво течение има под вдлъбнатината.
Не бе обаче така разтревожен, както преди попадането в окото. Какво можеше да им се случи там, където дори един кукловод се чувства спокоен?
Докато се доближаваха, облаците и мълниите продължаваха да кръжат около тях.
Задействаха спирачките и се задържаха над вдлъбнатината, докато двигателите на велосипедите им противодействаха на всмукващия ефект. Ревът на бурята проби защитното поле и достигна до слуха им.
Гледаха сякаш в ръкав. Очевидно, въздухът изчезваше именно там, но не можеха да разберат дали се изпомпва от нещо или просто бива изхвърлян навън, към звездите, през пробитото дъно на пръстеновия свят. Не можеха да видят много.
Луис не успя да забележи кога точно Тила изгуби контрол над велосипеда си. Бе твърде далеч от нея и пропусна мига да погледне надолу. Видя как някаква малка люспица хлътна в ръкава, но не се замисли над този факт.
След това чу вика й, заглушен от рева на бурята.
Лицето й се виждаше ясно на екрана на интеркома. Тя гледаше надолу и явно бе ужасена.
— Какво има? — успя да попита той.
Чу само част от отговора й: „…ме хвана!“
Той също погледна надолу.
Конусообразният ръкав се виждаше ясно. Бе странно осветен — не от светкавиците, а от ефекта на катодовите лъчи, причинени от разликите в заряда на електрическите полета при почти пълен вакуум. Долу зърна някаква точица… нещо, което можеше да бъде и велосипед, стига ездачът му да бе достатъчно глупав да се завре в този въртоп, само и само за да може да огледа по-отблизо отвора към открития космос.
Луис се почувства зле. Не можеше да направи нищо, абсолютно нищо. Отмести поглед встрани.
Срещна погледа на Тила на екрана. Съвсем ясно бе, че тя вижда нещо ужасяващо. А от носа й течеше кръв.
Видя как ужасът изцеди живота от нейното лице и му придава онзи израз на спокойствие, присъщ на труповете. Още малко и щеше да припадне. Кислородна недостатъчност? Защитният екран бе в състояние да предотврати изтичането на въздуха, но трябваше да се програмира.
Неизгубила напълно съзнание, тя погледна Луис Ву. „Направи нещо! — умоляваха го очите й… — Направи нещо!“
Главата й се удари в таблото.
Луис бе захапал долната си устна и усещаше вкуса на собствената си кръв. Погледна в осветения сякаш от неон ръкав и разбра, че той отвратително наподобява водовъртежа, образуващ се в отвора на отпушена вана. Видя и малката люспица, в която се бе превърнал велосипедът, отдалечаващ се от него със спиралообразно движение по стената на ръкава.
Секунди след това видя и следите от пара, някъде далеч надолу в окото на хоризонталния ураган. Нещо като къса бяла нишка с остър връх. Не се усъмни дори за миг, че това бе велосипедът на Тила.
— Какво се случи? — попита Говорителя.
Луис, без желание да разговаря, поклати глава. Чувстваше се затъпял. Разумът му като да бе направил късо съединение и мислите безпомощно се въртяха в кръг.
На екрана на интеркома се виждаше най-вече косата на Тила. Тя бе изпаднала в безсъзнание, оставена на милостта на неконтролирания велосипед, движещ се с бързина, два пъти по-голяма от тази на звука. Някой наистина трябваше да направи нещо…
— Но тя насмалко щеше да загине, Луис. Възможно ли е Несус да е задействал контролно устройство, за което да не знаем нищо?
— Не, по-скоро ми се струва, че… не.
— Все пак, трябва да научим какво се е случило — рече Говорителя.
— Ти видя какво се случи! Тя припадна, главата й се удари в командното табло и велосипедът се измъкна с огромна скорост от този въртоп. С челото си е включила точно тези копчета, които е трябвало.