— Глупости.
— Ъхъ — Луис искаше да заспи, да престане да мисли.
— Сам разсъди каква е вероятността за това — изведнъж кзинтът сякаш си спомни нещо и остана с отворена уста, докато размишляваше над него. Накрая произнесе присъдата си. — Невъзможно е.
— Ъхъ.
— Тя нямаше да бъде избрана за член на нашата група. Ако късметът й работеше поне частично, Несус никога нямаше да я намери. Щеше да си остане на Земята.
Мълнии осветиха безкрайно дългия тунел на буреносния облак. Някъде напред се забелязваше тъмна линия — следата от изпаренията, оставена от велосипеда на Тила. Самият велосипед обаче не се виждаше никакъв.
— Освен това, Луис, едва ли щяхме да катастрофираме над пръстеновия свят.
— И аз все още мисля за същото.
— По-добре помисли как да спасим живота й.
Луис кимна. Без да бърза, натисна копчето, с което щеше да се свърже с Несус. Кзинтът никога нямаше да направи това.
Кукловодът отговори веднага, сякаш бе очаквал повикването. Учуден, Луис забеляза, че кзинтът бе останал включен в линията.
— Изглежда, че и двамата сгрешихме в предположенията си за Тила — каза Несус.
— Тя се движи на аварийна мощност. Ударът й с чело не би бил достатъчен за включването на необходимите устройства. Първо трябва да задейства свръхускорението. Не виждам как може да стори това случайно.
— Къде е разположено то? — попита Луис и изчака кукловодът да му го покаже. — Може да си е пъхнала вътре пръста ей тъй, от любопитство.
— Наистина ли мислиш така?
Говорещия с животни изпревари отговора на Луис.
— Какво обаче да направим ние?
— Когато се свести, нека ми се обади — отвърна бодро Несус. — Ще й покажа как да се върне на нормална скорост и да ни открие.
— Значи, дотогава не сме в състояние да сторим нищо?
— Правилно. Съществува опасност горивото на двигателите да се изчерпи. Велосипедът обаче е устроен да избягва всички препятствия, така че няма опасност да катастрофира. Сега тя се отдалечава от нас със скорост, около четири пъти по-голяма от звуковата. Единственото, което би могло да я застраши, е кислородният глад, увреждащ мозъчната тъкан. Вярвам обаче, че подобна опасност за нея не съществува.
— Защо? Кислородният глад действително е много опасен.
— Твърде голям късмет има, за да й се случи такова нещо — отвърна Несус.
Глава осемнадесета
ПАТИЛАТА НА ТИЛА БРАУН
Когато излязоха от окото на бурята, беше тъмна нощ. Не се виждаха звезди, но бледосинята светлина на дъгата пробиваше тук-там облачната покривка.
— Размислих — каза Говорителя. — Несус, можеш да се присъединиш отново към нас, ако пожелаеш.
— Ще го сторя — отвърна кукловодът.
— Необходима ни е прозорливостта на твоята раса, а ти показа голяма прозорливост. Разбира се, не очаквай да забравя престъплението, което твоята раса е извършила спрямо моята.
— Не бих желал да се бъркам в паметта ти, Говорителю.
Луис Ву не успя да забележи тази победа на практицизма над чувството за чест, на разума над ксенофобията. Там, където облачната покривка се сливаше с безкрайния хоризонт, той потърси следа от велосипеда на Тила. Следа обаче нямаше.
Тя все още беше в безсъзнание и това се виждаше от образа й на интеркома.
— Тила! — изкрещя Луис, но не получи отговор.
— Сгрешихме в оценката си за нея — каза Несус, — макар все още да не мога да разбера защо. Ако късметът й наистина е толкова голям, защо трябваше да катастрофираме?
— Точно това обяснявах на Луис.
— Но — продължи кукловодът, — ако пък няма късмет, как е успяла да задейства аварийната скорост? Струва ми се, че бях прав от самото начало. Тила Браун има психически късмет.
— Защо в такъв случай успя да я включиш в експедицията? Защо „Лъжецът“ катастрофира? Я отговори!
— Престанете — каза Луис.
Не му обърнаха внимание.
— На късмета й определено не може да се разчита — каза Несус.
— Ако той и беше изневерил само един-единствен път, щеше вече да е мъртва.
— Ако беше мъртва или ранена, нямаше да спра избора си на нея. Трябва да отчетем и възможността за съвпадения, Говорителю — каза Несус. — Не можеш да отречеш, че законът за вероятностите допуска такива съвпадения.
— Но не и вълшебства. Не вярвам във възможността да бъде отгледана порода създания с късмет.
— Ще повярваш — обади се отново Луис.
Този път го чуха и той продължи.
— Трябваше да се досетя много по-рано за това, и то не защото се разминаваше с катастрофите. Трябваше да се взра повече в малките неща, които определят личността й. Тя е жена с късмет, Говорителю, слушай, като ти казвам!