— Що за глупости, Луис! Защо Тила Браун ще иска да попадне в пръстеновия свят? Та тя и не подозираше за съществуването му, преди да й кажа!
— Приемаме обаче, че има късмет. Ако й е било нужно да се озове тук, пак в края на краищата щеше да го направи. В такъв случай, Несус, би ли могъл да кажеш, че късметът й е задействал случайно? Напротив, излиза, че той е работил през цялото време. Имала е късмет, че ти си открил тъкмо нея, че не си успял да се свържеш с нито един от останалите, които също са отговаряли на условията. Нали помниш какво ми разказа за повредата в телефонната мрежа?
— Обаче…
— Имала е късмет, че катастрофирахме. Спомняш ли си как спорехте с Говорителя кой трябва да командва експедицията? Е, вече си наясно.
— Защо, обаче?
— Не знам.
Луис, изнервен, почеса главата си. Косата му, с изключение на опашката, вече се нуждаеше от подстригване.
— Този въпрос не те ли тревожи, Луис? Мен да! Какво би могло да има тук, на пръстеновия свят, което да привлече Тила Браун? Та това място не е безопасно. Изпълнено е със странни бури, със зле програмирани машини, със слънчогледови полета и с непредсказуеми туземци — все неща, които застрашават живота ни.
— Ха, де! — озъби му се Луис. — Прав си. Ти каза поне част от истината. Не виждаш ли обаче, че за Тила Браун опасностите не съществуват? Както и да оценяваме пръстеновия свят, не можем да не отчетем този факт.
Кукловодът няколко пъти отвори и затвори уста, без да каже нещо.
— Не е лесно да се отговори, нали? — За Луис Ву решаването на такива проблеми само̀ по себе си бе удоволствие. — Ти обаче ми даде половината от отговора. Ако предположим, че…
Кукловодът изкрещя.
Луис се сепна. Не бе очаквал Несус да реагира така на доводите му. Кукловодът изкрещя още веднъж на два гласа и след това, без да бърза, започна да прибира главите си под туловището. Остана да се вижда единствено рошавата грива, покриваща черепната му кутия.
На интеркома се появи Тила.
— Вие двамата говорехте за мен — каза тя със спокоен глас. (Луис отдавна бе забелязал, че не е способна да се сърди някому задълго. Умението да се таи злоба имаше ли отношение към способността за оцеляване?) — Опитах се да разбера какво си говорехте, но не успях. Какво стана с Несус?
— Прекалено много се разприказвах и го уплаших. Как да те открием сега?
— Ти не знаеш ли къде се намирам?
— Единственият локатор е у кукловода. Предполагам, по същата причина, поради която не ни обясни как да достигаме аварийно ускорение.
— И аз си зададох този въпрос — каза Тила.
— Искал е да бъде сигурен, че може да избяга от разярен кзинт, това е причината. Както и да е. Какво успя да разбереш?
— Нищо особено, освен че през цялото време си задавахте въпроса защо искам да дойда тук. Луис, аз не исках да идвам. Дойдох с теб, защото те обичам.
Луис кимна разбиращо. Ако на Тила бе необходимо да се окаже в пръстеновия свят, трябваше й някакъв логичен мотив. Не се почувства особено поласкан. Тя го обичаше заради собствения си късмет. По едно време май бе помислил, че го обича заради самия него.
— Преминавам над град — каза внезапно Тила. — Виждам светлини. Не много. Навярно има мощен и дълготраен източник на енергия. Говорителя би трябвало да го открие на картата си.
— Заслужава ли си да се огледа?
— Казах ти, че има светлини. Може би…
Звукът изчезна внезапно, без предупредително щракане или причукване.
Луис почака, взирайки се в пустия екран, и след това се обади.
— Несус?
Нямаше отговор.
Той включи сирената.
Появилият се образ на кукловода наподобяваше семейство змии, избягали от горяща зоологическа градина. При други обстоятелства гледката щеше да бъде забавна — две трескаво виещи се шии, напомнящи въпросителни знаци. В този момент Несус излая:
— Какво става, Луис?
Говорещия с животни се бе отзовал незабавно. Очевидно дотогава беше се намирал в повишена готовност, изчаквайки указания и разяснения.
— Нещо се случи с Тила.
— Добре — отвърна кукловодът и главите се оттеглиха.
Раздразнен, Луис изключи сирената, почака малко и после отново я включи. Несус реагира както преди. Този път Луис заговори пръв.
— Ако не разберем какво се е случило с Тила, ще те убия.
— Имам тасп — каза Несус. — Така е направен, че въздейства еднакво добре на кзинтски и човешки мозъци. Ти видя какъв бе ефектът върху Говорителя.
— Мислиш, че ако поискам да те убия, ще можеш да ми попречиш?